Творчеството на Никола Вапцаров можем да определим като поезия на развиващото се човешко съзнание. Темата за човека е основна в поезията му. Той гледа към човека и неговото място сред другите, в обществото, в света и историята.

Стихотворението "Ний" разкрива това осъзнаване в два етапа: първият – прозрение за собствена многочисленост, и вторият – за революционна мощ и историческа мисия.

Христо Смирненски е един от най-изявените български социални критици. По времето на написването на цикъла "Зимни Вечери" в България са се заменили ценностите на рода, майката, дома, семейството с надеждата за оцеляване в тежките дни.

Поемата "Септември" е едно от забележителните и стойностни произведения в българската литература, създадени между двете световни войни.

Опозицията байганьовско - антибайганьовско все повече се задълбочава, особено във втората част на книгата, и намира своята кулминация в "Бай Ганьо прави избори".

Алеко Константинов е от първото следосвобожденско поколение интелигенти..Сблъсъкът между светлите възрожденски идеали и бързата буржоазна поквара е един от основните проблеми в творчеството му.

Стихотворението "Моята песен" е включено в цикъла "Бретан", с който завършва първата поетическа кнога на Елисавета Багряна – "Вечната и святата" (1927г).

Творческа история: разказът е публикуван за първи път в сп. "Златорог" през 1920г., а след това е поместен в сб. "Песента на колелетата". Идейно послание: естественият стремеж на човека да живее в мир и любов; на войната е противопоста

Йохан Волфганг фон Гьоте (на немски: Johann Wolfgang von Goethe) е немски писател, поет, драматург, хуманист, учен, философ и политик. В продължение на десет години той е държавен министър във Ваймар.

Всевиждащият писател" отново разкрива скрития смисъл и прониква в душата на творбите си.Той си спомня за покойният режисьор Методи Андонов,за който шипковия храст е живо същество.