Български език

Граматична норма. Слято, полуслято писане.

Граматична норма Слято полуслято писане
(0 от 0 гласували)

ГРАМАТИЧНА НОРМА. СЛЯТО, ПОЛУСЛЯТО ПИСАНЕ

 

 

Членуване:

 

Пълен член:

За подлог в изречението - пълна членна форма -ът, ят

За съгласувано определение към подлога - пълна членна форма -ът, ят

Когато името е компонент на съставно сказуемо:

 

 след спомагателния глагол съм

► след глаголи като се оказа, бивам, казвам се, наричам се, излизам, изглеждам

 

Следователят се оказа виновникът.                  

Ученикът ще бъде първенецът.

Симпатичният е нашият вратар.

 

В такъв случай имаме два пълни определителни члена в рамките на едно просто изречение.

 

Членуват се с ят:

 

   съществителни с наставка -ар за лица деятели: рибар, овчар, книжар

    съществителни с наставка -тел за лица деятели, за уреди, машини, детайли, с оглед на изпълнявана функция: учител, читател, двигател.

   следните 10 съществителни:сън, ден, кон, огън, път, зет, цар, крал, лакът, нокът.

    Може същ. име да бъде с такава наставка, но да не отговаря на условията, тогава се членува с ът/а/

 

Кратък член:

 

    За второстепенните части на изречението, да отговаря на въпроса Кого?/него/: -а, – я

    След предлог в изречението думата НЕ се членува с пълен определителен член!

   Още едно правило:

 

Съществителни имена от женски род, които завършват на -т, при членуване се  пишат с двойно т- -ТТа

 

пролет-  пролетта                   

нощ- нощта                   

свещ-свещта

младост-младостта,       

вещ- вещта

радост- радостта         

мощ- мощта                  

болест- болестта           

чест- честта,                 

но есен-есента

любов- любовта

орис-ориста

живопис- живописта

 

Неправилно се пропуска членна форма в случаите:

 

    названията на единствени по рода си обекти:

Ще кандидатствам в Софийския университет. На Балканския полуостров се очаква понижение на температурите.

    названия на точно определени, известни обекти

Работят в консервения комбинат. Учи в техникума. Разговарях с директора.

    При употреба на повече  определения към едно и също определяемо, когато се означават различни еднородни обекти- членува се всяко от определенията/съществителното остава в ед.ч., но ако е подлог сказуемото е в мн.ч./:

Външната и вътрешната политика на България ще запазят приоритетите си. Русото и къдрокосото дете  приближаваха към нас.

   Но когато става въпрос за различни признаци на един и същ обект-Русото и къдрокосо дете приближаваше към нас.

    Когато еднородните части назовават еднакво познати различни обекти- членуват се:

 

Упражненията влияят добре върху физическото здраве и психиката.

 

УПОТРЕБА НА ГЛАВНИ БУКВИ

 

Това всички го знаят:    Имена на лица се пишат с главна буква-твоето име;

 

Презимена на лица се пишат с главна буква;

 

Фамилни имена на лица се пишат с главна буква;

 

Прякори и псевдоними се пишат с главни букви;

 

Една известна тайна- тези горе се членуват винаги с кратък член,  освен ако не са герои на художествено произведение и авторът не е решил да бъдат с пълен член членувани.

 

Моканина,Зуека, Шамара, Щастливеца, Знаменосеца

 

Широко известни приложения от нарицателни съществителни: Бай Ганьо, Братя Грим, Кума Лиса, Баба Марта

 

Пряка реч след дълго тире: -Не мога да кажа!

 

Пряка реч в кавички се пише с главна буква: „Не мога да кажа!“

 

Подзаглавия се пишат с главна буква:

 

Наречие

 

Преговор

 

    Названия на всички християнски празници:

 

Великден, Бъдни вечер, Коледа

 

    Наименования на учебни заведения, институции, организации: Софийски университет, Нов български университет

    Съкратените наименования: БАН, ДСК, СОУ, БНБ, ВУЗ 

    Названия на важни исторически събития: Възраждане, Българско възраждане, Априлско въстание, Освобождението

 

    Когато се изразява по- особено отношение или се персонифицира понятие: Бедността, Грижата, Злото, Неволята

    Имена на космически обекти: Вселена, Млечен път, Земя, Венера

 

Двете собствени имена, когато образуват сложно прилагателно, оформено с тире, се пишат с главни букви.

 

Гео-Милеви творби, Иван-Вазовите разкази, Елин-Пелиновата повест

 

Прилагателни притежателни за означаване на лична принадлежност, окончаващи на -ов, -ев, -ин.

 

Вазовият роман, Дебеляновата елегия, Ивовият бележник

 

Прилагателни, завършващи на -ски/а, о/, когато се използват като собствени имена:

 

Бургаски залив, Ямболски окръг, Охридско езеро

 

УПОТРЕБА НА МАЛКА БУКВА

 

    Прилагателни, употребени със значение на качествена характеристика или относителни по произход: 

русенско варено, троянска ракия, варненски улици, вапцаровска вяра, отевски устрем 

    Титли, длъжности, звания, поставени пред собственото име в свързан текст:

 

инженер Иванов, генерал Борисов, архитектПешев

 

    Имена на жители на континенти, държави, области и селища, на членовете на различни  раси и етнически групи:

 

българин, софиянец, македонец, американец, будист, християнство, католицизъм, австралиец, провинциалист

 

    Имена на архитектурни стилове, музикални термини: 

барок, легато, модерато, рококо

 

    Имената на дните, месеците, годишните времена:

понеделник, март, пролет

 

СЛЯТО ПИСАНЕ

 

    Сложни съществителни имена, свързани с главната основа със съединителна гласна -О или -Е:

 

млекОзавод, лъжЕсвидетел, водОпровод/ударението пада върху главната основа/

 

    Сложни съществителни, назоваващи религиозни празници:

 

Васильовден, Йордановден, Антоновден

 

    Сложни съществителни със съставки от чужд произход, свързани без съединителна гласна:

 

дисбаланс, рокпевица, екоминистър, дискмен, микроклимат, душкабина,кинохит,антицелулитен,биопрогноза,тонколона,тенискорт, ретромода, блицтурнир, емайллак, НО! ТВ програма, ТВ център, ЕКГ данни.

 

    Сложни съществителни, съставени от глаголна форма в повелително наклонение:

 

развейпрах, губивреме, лапнишаран, прескочикобила, лапнимуха

 

    Имена на литературни герои, когато се употребяват като нарицателни:

 

байганьовци, донжуан, маркототевец

 

    Сложни съществителни, съставени от числително бройно, без съединителна гласна:

 

стогодишна, дванадесетгодишен, шестгодишен

 

    Когато числителното е написано с цифри, свързва се с главната основа с тире: 100-годишнина, 12-годишен, 7-годишен

 

   Когато числителното име не е написано с цифри и се свързват със съюза И, се пишат разделно: сто и две годишнина, двадесет и пет годишен

 

Сложни съществителни от турски произход, които се отнасят към готварството, се пишат по традиция полуслято:

 

ВНИМАНИЕ!

 

тахан-халва, дроб-сарма, шкембе-чорба, но-тюрлюгювеч

 

Сложни прилагателни имена:

 

 

    съставени от наречие и прилагателно, свързани със съединителна гласна, двете части носят общ смисъл:

 

светлозелен, вечнозелен, тъмнокафяв, тъмночервена роза.

 

    сложно съществително собствено, което завършва на – СКИ:

 

елинпелиновски, иванвазовски, николавапцаровски

 

   образувани от съгласувано определение и определяемо, завършващи на -СКИ и -ЕН:

 

външноикономически, военномедицински, научноизследователски, научнофантастичен, научнотеоретически, НО!!!

 

научно-технически, научно-художествен, културно-исторически, културно-просветен, културно-битов, културно-възпитателен

 

    съставни географски понятия: 

старозагорски, великотърновски, старопланински, тополовградски

 

    главната основа е причастие:

новообразуван, новопостроен

 

    числително-бройно или редно- и съществително име:

петдневен, тричасов, двугодишен, седемчленен

 

Наречия:

 

    предлог и съществително име: 

предвид, насила, наопаки, следобед, покрай, издъно, наглед

 

/ако не се образува смислова цялост с ново значение- разделно:

 

Отивам на среща с баба, НО Виждам баба насреща/

 

    предлог и наречие: 

навън, донякъде, надълго, натясно, докога, дотук, наоколо, накъде, надълго, засега, извън, понякога, вляво, вдясно

 

За по-лесно: 

    Ако не можеш между двата елемента да поставиш съюза И, се пише слято!!!

 

Предлози:

    два предлога, които образуват смислова цялост:

 

откъм, помежду, посред, иззад, насред, отзад, отпред

 

Сложни съюзи:

отколкото, доколкото, откакто, откъдето, затова, докато

 

ПОЛУСЛЯТО ПИСАНЕ

 

Сложно съществително име:

Членуваме двете думи

 

    -ако се членува втората- пишем тире-/дефис/ 

кандидат-студент, министър-председател, кафе-бар, офис-секретар, вагон-ресторант, заместник-директор, заместник-ректор

 

    -ако се членува първата дума- пишат се отделно:

митинг заря, писател реалист, мач реванш, поет романтик, къща музей 

 

    Собствени лични имена, фамилни:

Ана-Мария, НО ако са исторически личности НЕ се пише тире: Иван Асен, Иван Александър, Иван Шишман 

 

   Фразеологични съчетания- сравнения: 

снага-топола, очи-череши, ден-година, жар-птица

 

    Сложни прилагателни:

    съкратена първа основа: историко-революционен, психо-терапевтичен 

   близки или противоположни по значение: свое-чуждо, черно-бял, немил-недраг 

    ако всяка от частите носи свой отделен смисъл и може да се вмъкне И: славяно-византийски войни, ритмично-синтактичен паралелизъм, българо-испански речник

    образувано от сложно съществително собствено име, което завършва на -ОВ, -ЕВ:

 

Елин-Пелинов къс разказ, Иван-Вазовият роман, Гео-Милевата поема

    Сложни числителни за приблизително количество: двеста-триста, две-три, десет-двайсет, 5-10 минути

    Различни части на речта, при които има повторение:

 

лика-прилика, бит-пребит , леко-леко, тежко-тежко, една-едничка, ял-преял

    Сложни наречия с две повелителни глаголни форми: иди-дойди, чупи-купи, кажи-речи, търчи-лъжи

    Сложни наречия, които означават неопределеност: тук-там, едно-друго, горе-долу, оттук-оттам, чат-пат, надве-натри, нагоре-надолу, тук-таме

    Сложни наречия и неопределителни местоимения с частиците ЕДИ-ГОДЕ-, -ЩО: еди-коя, еди-кога, еди-къде, еди-как, що-годе, току-що 

    Сложни междуметия: дум-дум, ку-ку, фрас-прас, хък-мък, шушу-мушу

 

ЧАСТИЦИТЕ ПО И НАЙ ПРИ ОБРАЗУВАНЕ НА СРАВНИТЕЛНА И ПРЕВЪЗХОДНА СТЕПЕН НА ПРИЛАГАТЕЛНИТЕ ИМЕНА ВИНАГИ

 

СЕ ОТДЕЛЯТ С ТИРЕ!

 

    по-добър, по-хитър, най-добър, най-смел, най-приятен

    Когато е  следвано от глагол или съществително име : Той е по юнак, по веселяк; Най гледам за теб; Най разбирам от готвене.

 

УПОТРЕБА НА ПРЕДЛОЗИ

 

    пред имена на лица и пред местоимения,  които заместват названия на лица, се употребява предлог У, а не В:  у Петя, у нас.

    да не се пропуска предлога НА в съчетания като благодарение на, в изпълнение на, със съдействието на, по подобие на, по повод на, с оглед на

    предлога С: съгласно с, съобразно с. 

Предвид се казва и пише.

 

 

Граматична норма. Слято, полуслято писане.

Коментари

qnco 09 June 2013 15:00:09 | #1 beti ne e tochno taka tva se uchat i v po-gorniq etap
beti damqnova 20 July 2011 12:42:01 | #2 CoolSuntozi yrok se y4i v 4-ti klas pone az togava go y4ix :P