Защо изкачването по стълбата може да бъде наречено слиз

Защо изкачването по стълбата може да бъде наречено слизане по стълбата на ценностите?

(есе)

            За разлика от другите творби на Смирненски, където главни герои са злото, нищетета и страданието, във фейлетонът “Приказка за стълбата” авторът е въвел един по-драстичен образ – този на самият Дявол. Както се знае от фолклора дяволът винаги въвлича човека в изкушение като го кара да плаща много висока цена за сделката си.

            Съперник на Дявола в този фейлетон е млад юноша, който стиснал здраво юмруци нарича себе си “плебей по рождение”, на който всички дрипльовци са братя. Този млад момък е бунтуващ се юнак решил да отмъсти на квязете и принцовете за страданието на братята си.

            Застанал пред една мраморна стълба той е готов да се бори със зъби и нокти. Но Дяволът е непобедим. Зад бунтуващият се момък е застанала огромна тълпа, в която откриваме често срещани от други творби на автора образи – прегърбеният старец с детето и всички раздърпани селяни. Сивотата на дрехите им дава представа за безсмисленият им живот изпълнен с мъка и нищета причинени от властващите.

            Пред всичката тази тълпа юнакът изпълнява целта си. Желанието за мъст е толкова голямо, че той е готов на всичко. И изкачване стъпало по стъпа той плаща на Дявола – той дарява себе си. Но защо можем да наречем изкачването по стълбата пропадане? В живота си човек променя много неща в своята същност, но в него има нещо, което остава и не се променя. Но понякога се случва именно това нещо да се промени заедно с другите неща и тогава човекът става уязвим. Именно това е целта на Дявола – той всячески се опитва да промени същността на момъка. Така взимайки от него слухът, зрението, сърцето и паметта от него не остава нищо друго освен един труп, който може да бъде маниполиран по всеки възможен начин. И променяйки същността си героят спира да чува стенанията на братята си, спира да вижда окъсаните им дрехи, спира да си спомня хубавите моменти с тях, той изгубва себе си. От бунтуващ се срещу неправдите плебей, той се превръща в забравил себе си “принц”, който е един от “ония горе” – тлъстите принцове и князе.