Литература

Какво тук значи някаква си личност

Какво тук значи някаква си личност
(0 от 0 гласували)

Какво тук значи някаква си личност

 

 

 

Образът на борбата е често срещан в българската литература.Борбата-като символ на свободния дух,на българското.Но в стихотворенията на Никола Вапцаров образът и придобива по-други измерения-откроява се индивидуалната личност,чувствата и емоциите на отделния човек.Дори в последното стихотворение на поета,извадено извън контекста на историческото и биографическото,не става ясно за каква борба ни говори лирическият герой.Откроен е мотивът потъпканото човешко у човека,за превръщането му в един от многото,от сивата и еднообразна маса,манипулирана и безроподно подчиняжаща се на авторитетите,незнайно защо наградени от съдбата.И може би тази борба е битката на индивида срещу изстрелите на живота,срещу несгодите и несправедливостите на събата.

 

„Какво тук значи някаква си личност?”-това е големият въпрос на Вапцаров.Но дали тои е отглас от чуждо мнение,онова манипулативно мнение,което отрича ролята на личността,на индивида с неговите чувства,мисли и действия.Или пък човекът,участник в борбата,не се превръща в пионка,в част от идеята,член на партията…Дали той не изгубва своето място в историята.

Сякаш авторът ни оставя да гадаем.Но като че ли по-голяма сила притежава втората хипотеза.Тя е главната тема на стихотворението,тя е доказана и подкрепена във всичките му стихове,въпреки тънката,но силна ирония на поета:

…Борбата е безмилостно жестока.

Борбата,както казват,е епична…

Вапцаров е кратък и лаконичен,но въпреки това ясен и разбираем.Простичко написаните думи ни разкриват опозицията между индивидуалните възгледи на лирическия „аз” и всеобщопризнатото и традиционното мислене.Като традиционното е подложено на съмнение чрез едва доловимата насмешка на автора(„както казват”).В първия стих на творбата образът на борбата е разкрит през погледа на реалиста,на човека,чийто интимен свят ни представя смъртта като неизбежна част от живота.Забелязва се липсата на всякаква романтика.Докато във втория стих се разкрива борбата като идеал,смъртта като нещо красиво.И всъщност тук ярко прозира чуждото мнение.Борбата е наречена „епична”.Търсейки думата „епичен” в тълковния речник,откриваме,че тя има две значения,които са тясно свързани:

Епичен-1.който се отнася до литературния жанр епос;повествователен,разказвателен

От това значение можем да извлечем следното:стихотворението на Вапцаров се доближава до творбата на Ботев „На прощаване” („епичен”-„песни за него пеят”).Т.е. за борбата в „Борбата е безмилостно жестока…”ще се разказва,тя ще бъде митологизирана.Но също така можем да кажем,че Вапцаров спори с Ботев,защото епитетът „епичен” е използван иронично-той е неверен в конкретното стихотворение.

Епичен-2.достоен за възпяване,славен,величав,героичен…

Второто значение съвпада с представеното от лирическия говорител на Вапцаров.Но в стихотворението то е разкрито по един по-нов,по-различен от възрожденския изказ начин(отново чрез ирония).

И докато в първите два стиха се разкрива масовата смърт(чрез образа на борбата),в третия е показана личната,индивидуалната гибел:

…Аз паднах.Друг ще ме смени и…толкоз…

Въвежда се идеята за кръговрата.Лирическият човек,участник в борбата,се включва във вековната традиция да се опълчваш срещу злото.И в този смисъл той е част от българската история,той е личност-въпреки незачитането на този факт от страна на авторитетите:

…Какво тук значи някаква си личност!…

Дали има омаловажаване на смъртта?Дали поетът отново не спори с идеята на Ботев за смъртта-безсмъртие?Стига ли той до същия извод?

В четвъртия стих остро зазвучава мотивът за личността в историята,в живота(а дори и в любовта-лирическият герой на Вапцаров няма правото да бъде обичан,той е отхвърлен дори от своята любима-„Прощално”).Личността е нищо,идеята е по-важна от нея.За това борбата придобива отрицателен знак,тя убива индивидуалността.Това отличава Вапцаровото стихотворение от Ботевата лирика.За Вапцаров борбата е белязана от смъртта и злото.Мотивът за гибелта зазвучава и във втората строфа:

…Разстрел,и след разстрела-червей.

Това е толкоз просто и логично…

Личността умира и отнася със себе си човешкото.След нея остава само тленното и уязвимото тяло.Образът на червея символизира смъртта и забравата.Времето сякаш спира,за да разкрие логиката на живота,който има начало и край.А след края идва забравата,защото при Вапцаров няма спомняне,няма безсмъртие,няма предаване на легендата.Единственото унаследено от Ботев е обичта към народа:

…Но в бурята ще бъдем пак с тебе

народе мой,защото те обичахме…

Образът на бурята е последният белег на приликата между възрожденската лирика и творбата на Вапцаров.Бурята е като традиционен символ на борбата.

В последните стихове лирическият говорител се приобщава към колелтива,но вече обединен не от смъртта,а от любовта-може би единственото вечно според Вапцаров.

В цялото стихотворение лирическият „аз” сякаш се опитва да разбере смисъла на борбата,на изгубването на личността.И според мен най-накрая успява-жертвата и саможертвата му може да не се запомнят,но ще са оправдани,защото са в името на народа.


Какво тук значи някаква си личност

Коментари