Някога замисляли ли сте какъв ще е животът ни без книгите? Колко пуст би бил светът без словото, без буквите? Както казва Константин-Кирил Философ: ,,Голи са без книги всички народи…", наистина е така. Без книги, без знания човек...

Текстолингвистично есе (по книгата на Пол Рикьор) "Светът на текста" от страна на писателя и от страна на читателя...

Да живеем и да се учим с любов. Да се научим да преработваме омразата в любов, защото светът на любовта е свят на светлина и познание...

Как би изглеждал светът след десет години е въпрос, който касае както мен, така и цялото ни общество. Никой не бива да бъде безучастен към света днес, тъй като ние градим бъдещето със собствените си ръце, от нас зависи какви ще бъдат...

Обикновено мислим за света в трето лице – като за "него". Аз, ние българите, България и светът.

Светът е многолик, превратен и невъзможен. Светът е измама, коварство и любов. Светът е надежда, която спира времето и го връща назад…

Напоследък реалността все повече ни обгръща в своята сивота. Хората някак си забравиха да вярват в чудесата. Вярно, че светът малко по малко се руши. Вярно, че се водят безсмислени войни, но трябва ли това да убива напълно вярата в чудесата...

Светът е претрупан с опустошени неща: разбити сърца, нарушени обещания, разсипани хора! Миналото се просмуква в настоящето, където вината, бреме на кървави дела и грехове, погубва животи, погребва деца при бащини останки в нечистите руини на последиците..

Времето върви напред и напред, животът, хората и светът се променят, но Дон Кихот и Санчо Панса винаги ги е имало и ще ги има...

Колкото и тъжен, мрачен и зловещ да е светът, болката винаги може да бъде смекчена от любовта между хората.Обич има в детската усмивка, във благата дума, във бащината ласка, в майчината милувка.