Яворов внася нов мисловен и емоционален свят в българската поезия, участвайки в извисяването е до световно равнище. Той въвежда в нея дълбокия философски размисъл и психологическата вглъбеност....

Интимната лирика на Пейо Яворов може да се възприема, коментира и анализира в различни аспекти, да се разглежда с цялата необхватност на гледните точки и пак да води към едно - недостижимата чувственост на един поет ....

Самотата е основен мотив в поезията на П. К. Яворов. В стихотворението “Две души” тя е неотлъчно свързана с живота на лирическия герой и душевния му конфликт....

Стихотворението ‘Пролет’ е една пейзажна творба. В него поетът Пейо Яворов изобразява пробуждането на природата, нейното прераждане за нов живот и радостно усещане, обзело хората при настъпването на пролетта...

Темата за любовта в яворовата лирика: раздвоението като една от водещите теми в лириката на яворов оставя своя отпечатък и върху интерпретацията на любовта, проблематизира еднозначното до този момент присъствие на жената в българската литература...

В драмата си яворов е предал – както и Алеко – особения балканско-български вариант на отчуждението в буржоазния свят: «в тая страна има много слънце, но има и някаква тъмнина, която се разсипва като черен прах дори в сиянието на самата природа...

Поемата „Нощ" (1901г.) е поетически израз на вътрешните противоречия, на болезнената самота, обсебила Яворов в преломен за неговия живот момент...

„В полите на Витоша” е драма, показателна за новите жанрови търсения на Яворов. Не случайно тя проблематизира теорията на драмата...

Яворов създава тюетичен свят, който носи печата на едно-изключително силно страдание. В стиховете си поетът отразява своята същност, раздирана от съмнения, люшкащи се между различни крайности и противоположности.

Едно от произведенията на Яворов, елегията „Заточеници”, интерпретира трагичната същност на подвига саможертва.