Яворов е един от рядко оригиналните поети в българската литература. Тежкият му и изпълнен с много противоречия живот е запомнен по необичаен начин, чрез "трите лица" на поета. Свързани с трите сфери, в които Пейо Яворов твори...

П.К. Яворов е може би последният от първенците на българското художествено слово, в чиято поезия разглежданият проблем звучи по възрожденски: родината е "майка", "робиня", "мъченица", а отношението му към народа е като към ст

В творчеството на Яворов любовта попада в един двуполюсен, режим на преживяване, който изобщо е характерен за неговото творчество.

Един от най – нежните и съпричастни поети в българската литература е Пейо Крачлов Яворов, чийто Признат връх в социалната му лирика е поемата "Градушка", даваща най - точна картина на селските злочестини...

Страстен бунт срещу житейските неправди разтърсва младия, но вече укрепнал лирически гений на Яворов и българската поезия става свидетел на това, което вече нееднократно е изживявала и което все по-често ще има щастие да изживява...

Всеки досег на интерпретатора до този манифестен текст на Яворов е сякаш обречен на провал — да произведе неприсъщи на творбата значения, пространно, но безрезултатно да обговори нейното мълчание.

Пейо Крачолов Яворов (псевдоним на Пейо Тотев Крачолов) се ражда на 1 януари 1878 година в Чирпан. Баща му е занаятчия, а майка му — неука домакиня.

Индивидуализъм и символизъм при Яворов са тясно свързани помежду си явления, защото от вглъбеността на героя започва и неговото душевно раздвояване...

Поезията на Пейо Яворов е израз на драматичната му съдба и люшкането между крайностите, белязали жизнения и творческия път на поета. Както той сам споделя, житейският му път не е много сложен, сложна е духовната му биография.

Понятието "трагизъм" означава нещо печално, тъжно, гибелно, нещастно. Към изброените тълкувания Пейо Яворов добавя и понятието "страдание". Поетът създава един художествен космос, в чийто център се намират понятията "трагизъм"