"Борба" е лексикален лайтмотив на Ботевата поезия и основна екзистенциална нагласа на нейния лирически герой – централния носител на идеята за бунтаризма. Неговото борческо отношение към света има тотална обхватност...

Частичен анализ на романа "Под игото" като най-много е наблегнато на патриотичния подем и борбата за свобода.

Макар и малко живял, Ботев като всяка голяма личност е имал биография, по-богата със събития и промени от хора, прекарали на земята много повече години. В неговия кратък живот проблясват Одеса, завръщането от Одеса в България.....

Самият Ботев споделя: " Само онзи, който е свободен, само той може да се нарече човек в пълен смисъл на думата, а който умре за свободата, той не умира само за своето отечество, а за всичкия свят."

Седемдесетте години на XIX в.-времето,в което Ботев налага литературното си присъствие, са белязани от важни явления в българската художествена словесност.

В поезията си Ботев разгръща идеите за робството, борбата и свободата. Жестоката действителност поражда желанието за освобождение, което пък е постижимо само чрез борба - единствен път на избавление...

Бунтовникът поема пътя на борбата, за да защити правото си да бъде свободен. Тръгва на съдбовен бой, защото ненавижда робството и поробителя, защото не може да понася живота в изгнание...

Поемата "На прощаване" от Христо Ботев е най-драматичната мържка изповед преди освобождението. В нея лиеическия герой прави най-достойния житейски избор, като избира пътя на борбата пред безличното робско съществуване.

В "Епопея на забравените" има и една група оди, които могат да бъдат обобщени като "баладични поражения". В тези текстове борбата се колебае между своя смисъл и безсмислие. Схемата е обща: безнадеждната ситуация на поражението; ретросп

Христо Ботев тръгва по пътя на безсмъртието само с двадесетина стихотворения, но те са шедьоври, защото звучат общочовешки с идеите за борбата и за свободата като висша ценност и нравственост...