Подвигът-саможертва в „Кочо” също носи признаци на изключителното, на необикновения, титаничен подем на духа в борбата за възвишени човешки ценности...

Поемата "На прощаване" от Христо Ботев е най-драматичната мържка изповед преди освобождението. В нея лиеическия герой прави най-достойния житейски избор, като избира пътя на борбата пред безличното робско съществуване.

В одата "Опълченците на Шипка" Иван Вазов възвеличава борбата на българските опълченци, възпява техния подвиг. Поетът започва своята творба, привидно приемайки обвиненията, че българинът е получил свободата си даром. Като патриот и родолюбец...

С думите "Жив е той, жив е!" започва най-великата българска песен за борбата срещу робството. Тези думи наблягат в началото, но замират в края на изречението.

Героите на Вазов от повестта "Немили-недраги" са странни и чудати хора,които силно и страстно обичат родината си,а живеят в чужбина; обичат живота, а мечтаят да се разделят с него в борбата за извоюване на свободата. Финалът обогатява представя.

Макар и малко живял, Ботев като всяка голяма личност е имал биография, по-богата със събития и промени от хора, прекарали на земята много повече години. В неговия кратък живот проблясват Одеса, завръщането от Одеса в България.....

Творчеството на Ботев носи в себе си духа на една велика епоха, революционните преживявания на една изключителна личност. В него се утвърждава, борбата за национално освобождение и жертвеност...

Седемдесетте години на XIX в.-времето,в което Ботев налага литературното си присъствие, са белязани от важни явления в българската художествена словесност.

Личността, животът и творчеството на Ботев могат да бърат изразени с една дума: борба. Борбата на Ботев се диктува от епохата, в която живее. Най-общото определение на тази епоха е: национално робство, политически гнет, социална несправедливост.

Стихотворението "Хаджи Димитър" е отзвук от исторически факт, свързан с борбата за българска свобода. Историята в текста е изведена в заглавието чрез името на легендарния войвода Хаджи Димитър и в края на творбата...