Изборът, свободата и смъртта; малкият и големият социум в стихотворенията на Ботев.

Вазовата повест "Немили-недраги" е правдив и тъжен разказ за живота на хъшовете, на онези немили-недраги, които робството е обрекло на страдание, но е запазило в сърцата им неумолимия копнеж на свободата и жажда за подвиг.

Когато започва да твори, Елисавета Багряна не остава незабелязана. Първата й стихосбирка "Вечната и святата" предизвиква огромен интерес...

Поезията на Ботев е преди всичко плод на конкретна историческа епоха и на българската национална действителност.

Творчеството на Христо Ботев е художествено осмисляне на пътя от робството към свободата, който извървяват най-добрата част от нашата интелигенция и народът като цяло в последната фаза от османското владичество. Тази поезия е просмукана с неповторимия...

Христо Ботев създава дълбоко национална и самобитна поезия, което ни най-малко не намалява нейната общочовешка значимост.

Епохата, в която е написано стихотворението – Възраждането, когато доминиращата (основната) тема в литературата е свободата.

Идеята за величието на саможертвата в името на свободата е родила венеца на поетическото дело на Христо Ботев – величавата ода – балада "Хаджи Димитър".

Свободата като ценност е една от основните идиелогически мотиви на българската литература.Тя е основен фактор,без който животът е невъзможен.Началото на този мотив намираме още през Възраждането,поради необходимостта от освобождаване на българската нация.

Моят свят - това не е просто пространството, в което съществувам, а нещо много повече - моите чувства, преживявания, емоциите, които изпитвам в момент на радост и тъга, всичко онова, което е важно за мен...