В поезията си Ботев разгръща идеите за робството, борбата и свободата. Жестоката действителност поражда желанието за освобождение, което пък е постижимо само чрез борба - единствен път на избавление...

В Ботевата поезия свободата е личностен избор на твореца, потъпсил духовните съдбини на България като историческо битие първо във вътрешния интимен свят на човека.

Робството и свободата са основни мотиви в повествованието. Противопоставени като конкретни пространствени и времеви стойности, те характеризират светоусещането и духовната същност на героите.

В повестта "Немили-недраги" Иван Вазов разкрива мъчителния живот на хъша, изпълнен с лишения и несгоди, но и с постоянна мисъл да се жертва за свободата на България. Когато се налага да се занесе важно писмо до Апостола на свободата, укриващ се.

Изборът, свободата и смъртта; малкият и големият социум в стихотворенията на Ботев.

Епохата, в която е написано стихотворението – Възраждането, когато доминиращата (основната) тема в литературата е свободата.

Идеята за величието на саможертвата в името на свободата е родила венеца на поетическото дело на Христо Ботев – величавата ода – балада "Хаджи Димитър".

Свободата като ценност е една от основните идиелогически мотиви на българската литература.Тя е основен фактор,без който животът е невъзможен.Началото на този мотив намираме още през Възраждането,поради необходимостта от освобождаване на българската нация.

Творчеството на Ботев носи в себе си духа на една велика епоха, революционните преживявания на една изключителна личност. В него се утвърждава, борбата за национално освобождение и жертвеност...

Тема по литература. Разказва се за произведението "Дядо Йоцо гледа" от Иван Вазов. За един старец, който е сляп, но пак усеща със сърцето си свободата.