Изборът, свободата и смъртта; малкият и големият социум в стихотворенията на Ботев.

В поезията си Ботев разгръща идеите за робството, борбата и свободата. Жестоката действителност поражда желанието за освобождение, което пък е постижимо само чрез борба - единствен път на избавление...

В Ботевата поезия свободата е личностен избор на твореца, потъпсил духовните съдбини на България като историческо битие първо във вътрешния интимен свят на човека.

Христо Ботев тръгва по пътя на безсмъртието само с двадесетина стихотворения, но те са шедьоври, защото звучат общочовешки с идеите за борбата и за свободата като висша ценност и нравственост...

В повестта "Немили-недраги" Иван Вазов разкрива мъчителния живот на хъша, изпълнен с лишения и несгоди, но и с постоянна мисъл да се жертва за свободата на България. Когато се налага да се занесе важно писмо до Апостола на свободата, укриващ се.

Епохата, в която е написано стихотворението – Възраждането, когато доминиращата (основната) тема в литературата е свободата.

Идеята за величието на саможертвата в името на свободата е родила венеца на поетическото дело на Христо Ботев – величавата ода – балада "Хаджи Димитър".

Свободата като ценност е една от основните идиелогически мотиви на българската литература.Тя е основен фактор,без който животът е невъзможен.Началото на този мотив намираме още през Възраждането,поради необходимостта от освобождаване на българската нация.

Опитвали ли сте някога да потьрсите из гьнките на паметта си оня прьв тласьк, който е оформил в сьзнанието ви величавите образи на Левски,Раковски,Паисий?...

В своята поезия Ботев изразява както революционните си стремежи, така и личните си вълнения.Пресъздавайки облика на епохата, той разглежда проблемите не само за робството и свободата, революцията, подвига и саможертвата...