В повестта "Немили-недраги" Иван Вазов разкрива мъчителния живот на хъша, изпълнен с лишения и несгоди, но и с постоянна мисъл да се жертва за свободата на България. Когато се налага да се занесе важно писмо до Апостола на свободата, укриващ се.

Всяка национална литературна творба изгражда герои - светци, отдали живота си в името на най-висшия и най-достоен идеал - свободата на род и родина.Несъмнено сред галетията литературни герои, пример на жертвоготовност, средищно място заема Странджата...

Изборът, свободата и смъртта; малкият и големият социум в стихотворенията на Ботев.

Вазовата повест "Немили-недраги" е правдив и тъжен разказ за живота на хъшовете, на онези немили-недраги, които робството е обрекло на страдание, но е запазило в сърцата им неумолимия копнеж на свободата и жажда за подвиг.

Интерпретативно съчинение върху мотива за свободата и смъртта в стихотворението "На прощаване" на Христо Ботев.

Творчеството на Христо Ботев е художествено осмисляне на пътя от робството към свободата, който извървяват най-добрата част от нашата интелигенция и народът като цяло в последната фаза от османското владичество. Тази поезия е просмукана с неповторимия...

Епохата, в която е написано стихотворението – Възраждането, когато доминиращата (основната) тема в литературата е свободата.

В цялото Ботево творчество неизменно присъства идеята за свободата. В художествения свят на поета тя придобива мащабите на свръхценност, която осмисля житейската позиция на личността.

Идеята за величието на саможертвата в името на свободата е родила венеца на поетическото дело на Христо Ботев – величавата ода – балада "Хаджи Димитър".

Свободата като ценност е една от основните идиелогически мотиви на българската литература.Тя е основен фактор,без който животът е невъзможен.Началото на този мотив намираме още през Възраждането,поради необходимостта от освобождаване на българската нация.