Константин Философ, наречен в монашеството Кирил, произхождал от знатни родители Лъв и Мария, солунски славяни.

Един от най-обаятелните образи на християнски светци в старобългарската литература е този на Константин-Кирил Философ.

Пространните жития на Кирил и Методий, наречени Панонски легенди,са художествени образци на агиографския жанр,заели своето достойно място в старобъългарската,така и в славянската литература.

Поводът за написването на акростиха "Азбучна молитва" от Константин Преславски е специфично славянски, български – приемането и утвърждаването на писмеността на двамата солунски братя – Кирил и Методий.

Огромният принос на Константин-Кирил Философ за създаването и утвръждаването на славянската писменост поражда свято преклонение пред неговата личност. Пространното му житие създава един идеализиран образ, устремен към Бога...

"Простаранното житие на Кирил"е типичен образец на житийния жанр. Авторът на тази изключителна творба е анонимен. Предположенията за авторството на учени и изследователи клонят към личността на Климент Охридски.

"Проглас към Евангилието" на Константин-Кирил Философ е едно от първите произведения на старобългарската извънкултова официална поезия, възникнала в началото на IX век.

Средновековният етико- естетичеси идеал в образа на Свети Константин Философ според "Из прозтранно житие на Кирил".

Житието на свети Кирил възниква скоро след неговата смърт/869г/. Написано е в чест на светлата памет на създателя на славянската азбука и за прослава делото и живота му.

Приема се, че равноапостолните просветители на славянските народи Свети Свети Кирил и Методий, когато се отправили към Моравия, взели със себе си от своята родина юношата Климент...