Проблемен център на Йовковото творчество е извисената духовна природа на човека. Ето защо прекрасното е естетическа доминанта на неговите разкази.

Животът на човека е поредица от радости и скърби. Следвайки своя начертан житейски път, той се стреми да остави нещо след себе си за идните поколения.

Гео Милев се вписва в едно проблемно поле на българската литература, което чертае модернистичното виждане за света и човека.

Знаците на смъртта пронизват битието на Йовковите герои и моделират света на човека с кодове от дълбинните структури на митологията.

Пенчо Славейков се оформя като крупна фигура в българския духовен животна границата на двата века. Творчеството му е белязано със знака на европеизма и с пренасочване на художническия поглед от обществото към човека.

Анимализма има традиции в българската литература. Неговите корени се откриват още във фолклорните приказки за животни, в които се отразяват древните представи на човека за природата: анимизъм, антропоморфизъм и тотемизъм...

Страстният човеколюбец Йовков е издал истините за човека и красотата, произведение, в което писателят показва как хората въпреки безумието и страданието остават човеци.

Художествена изява на неразривния синтез между традиционния народностен подход в пресъздаването на света и човека и на модернистичните традиции в осмислянето на живота и реалноста.

Средства, насочващи процесите на разбирането в текста на "Песен за човека" от Никола Вапцаров.

Контрастът между двете творби проличава в разкритите различни представи за човека. Докато в "Тихият пролетен дъжд" лирическият герой е емоционален, чувствителен и деликатен, то в "Дамата с рентгеновите очи" хората са се превърнали в ро