Също като Елин Пелин и Йовков свързва изцяло литературната си дейност със съдбата на българското село, предимно в Добруджа.

Детските и юношеските години на Йовков преминават в родното му място.

"По жицата" е разказ за човешката съпричастност и състрадание към чуждото нещастие, без които животът е немислим. Героите са поставени в на пръв поглед една обикновена ситуация, в която са подложени на изпитание вярата, състраданието и надеждата

Хуманизмът – тази основна черта на Йовковото творчество намира различна изява в различните му произведения.

Войната е една от най-често срещаните теми в българската литература.Ето защо и всепризнат писател като Йовков не може да отдели особено място за нея в творчеството си

Творческият свят на Йордан Йовков е една необятна вселена – неизчерпаем извор на човещина, нравственост, красота.

Творческа история: разказът е публикуван за първи път в сп. "Златорог" през 1920г., а след това е поместен в сб. "Песента на колелетата". Идейно послание: естественият стремеж на човека да живее в мир и любов; на войната е противопоста

Първоначално разказът е напечатан в сп. „Демократически преглед” през 1926 г., по-късно е поместен в сб. „Старопланински легенди”...

Човекът и твореца Йовков Останал в спомените на съвременниците си както мълчалив, деликатен, затворен човек; като личност с консервативна нагласа; с изключително чувство за ред и със склонност за самовлюбване...

Нравственият дълг на човека в обществото е основен художествен проблем в разказа „Серафим” на Йордан Йовков от сборника „Женско сърце”. Главният герой в едноименната творба - Серафим е носител на изключително висока нравственост.