Елин Пелин създава сборника с разкази "Под манастирската лоза", за да разкаже вълнуващите истории за човека и живота, който изплуват от спомените на един Божии служител.

"Дервишово семе" е творба, изградена върху основата на силни драматични конфликти, белязали съдбата на Хайтовите герои за един продължителен период от живота им.

Пред смъртта Вапцаровият лирически човек се прощава не просто с живота, а с живота в неговите разнолико-сакрални проявления/измерения. Светостта на личното пространство в "Прощално" (прави) проблематизира раздялата (невъзможна)...

Изключително точно класикът на българската поезия Вапцаров в стихотворението си "История" дава образа на живота, лишен от маска...

Историята на Рамадан от "Дервишово семе" представлява израстване на истинска личност в родов свят – нещо необичайно в това общество, чиято ценност и смисъл на живота е продължаването на рода.

Въпросите за живота и смъртта, за битието, за страданието, за познанието и спасението винаги са били обект на литературните търсения и са осмисляни по различни начини през различните епохи.

Повестта на Емилиян Станев "Крадецът на праскови" разказва за любовта между двама души. Произведението гради художествена представа за емоционалната промяна у Ели­савета и навежда на мисълта какво е влюбва­нето за Иво Обренович.

Основната символика на кръга е времето - космично, изначално, универсално, което в сакралния си аспект се докосва до вечността, а неговото профанизиране е другото лице на трагичното човешко съзнание за живота като съществуване между две небитиета.

За обич и топлота копнее главната героиня Елисавета в дома на полковника, където тези чувства реално не съществуват. Животът на двамата съпрузи е монотонен и скучен.

Лирическият герой в Лилиевата поезия търси в поетичното преживяване живота и действителността на свят, който желае да докосне и да бъде щастлив.