Потомственият глас но волността ( съчинение разсъждение върху стихотворението "Потомка" на Елисавета Багряна ) Стихотворението "Потомка" е едно от стихотворенията от стихосбирката "Вечната и святата" на Елисавета Багряна. Тя

ЛИС на тема "Духовната свобода като житейски избор" върху стихотворението В стихосбирката "Вечната и святата" Багряна създава образа на вечната жена - любяща и изискваща, смирена, но не примирена, изпълнена.

Отвъд бариерите на бита "Кукувица" Първата стихосбирка на младата Багряна, "Вечната и святата", 1927 г., веднага е възприета от критиката като книга-провокация...

Стихът на Далчев е рожба на същата литературна пролет, която дава на българската поезия революционните устреми на Христо Смирненски и септемврийските поети, идейно-естетическото бунтарство на Гео Милев, стихийната виталност на Елисавета Багряна.

Повестта "Крадецът на праскови" е написана през 1948г., непосредствено след Втората Световна война.Сюжетното действие в творбата ни пренася в Балканската между Съюзническата и Първата световна война.То коментира любовта между Елисавета и Иво.

Така предложеният анализ на стихотворението "Кукувица" е в помощ на ученици, зрелостници, кандидат-студенти и техните преподаватели...

Домът в стихотворението "Вик" е видян в най-отблъскващия му и потискащ за човека образ ("... тази стая тясна, тъмна, ниска").

Образа на Елисавета от Повестта "Крадецът на праскови"

За обич и топлота копнее главната героиня Елисавета в дома на полковника, където тези чувства реално не съществуват. Животът на двамата съпрузи е монотонен и скучен.

За пръв път в българската литература Елисавета Багряна откровено и убедително пресъздава душевните преживявания, копнежи, мечти и желания на жената...