В този опит за анализ в резюме се опитвам да покажа образа на чужденеца според Димитър Димов и обикновения читател.

Романът "Тютюн" на Димитър Димов е роман за повторяемоста цикличността на човешката история. На фона на повратни исторически промени авторът разказва драмата на човека, чрез съдбата на главните геори и тази на тютюноработниците в "Никотианa

Творческата съдба на Димитър Димов на пръв поглед е свидетелство за коренните промени в българската литературна традиция ,които настъпват особено след 1956 година.

Димитър Димов е едно изключително явление в нашата литература. Високообхватният му талант може да се мери само с творчеството на великия Вазов и Йовков и гениалните Яворов и Смирненски.

Епохата на 30-те години е предпоставка за Димитър Димов да пресъздаде цялата гнилост на господстващата буржоазна класа. Героите му или израстват или се самоунищожават в името на целите си.

Епохата на 30-те години е предпоставка за Димитър Димов да пресъздаде цялата гнилост на господстващата буржоазна класа. Героите му или израстват или се самоунищожават в името на целите си.

Романите на Димитър Димов поставят универсалните философски проблеми за смисъла и стойността на човешкото съществуване, за ценностите в него, за пътуването на идеала и постигането на мечтите...

"Навътре към чуждото - стратегията на едно творчество": Едва ли има български писател, който до такава степен да експлоатира "чуждото" в творчеството си, както димитър димов. трудно ще намерим негово произведение, в което поне един от

Романът “Тютюн” на Димитър Димов е художествено изображение на националния ни живот преди и по време на Втората световна война..

Димитър Иванов Бояджиев (18 май 1880 — 12 юли 1911) е български поет, един от първите майстори на елегията в българската литература, наред с Димчо Дебелянов.