В българския културен и исторически живот националните епопеи се създават преди всичко през 80-те години на XIX век – това са “Записки по българските въстания” от Захари Стоянов, цикълът “Епопея на забравените” и романът “Под игото” от Иван Вазов....

...в българската литературна история Кирил Христов оставя име и на тръбач на българския шовинизъм, независимо че в част от стиховете му се долавят и страданията на човека, изтръгнат насилствено от градивния си труд.

Алеко Константинов е един от продължителите на българския възрожденски пътепис. Но нещо много съществено отличава неговите пътеписи от останалите. Авторът не описва всичко видяно по време на пътуването, а подбира внимателно фактите.

Поемата "Септември" на Гео Милев е най-представителната творба на българския експресионизъм. Тя се ражда под знака на протеста и възмущението от потушаването...

Димчо Дебелянов е едно от емблематичните имена на българския символизъм. Творчеството му – заедно с това на Теодор Траянов, Емануил Попдимитров, Христо Ясенов, Димитър Бояджиев – е част от небивалия разцвет на лириката ни в първите десетилетия на ХХ век.

Алеко Константинов е роден през 1863г. в Свищов в богато и аристократично семейство. Един след друг изгубва всичките си роднини. Образова се първоначално в прочутата Априловска гимназия, след това в Русия. Завършва юридическия университет в Одеса.

Пенчо Славейков се оформя като крупна фигура в българския духовен животна границата на двата века. Творчеството му е белязано със знака на европеизма и с пренасочване на художническия поглед от обществото към човека.

"Дервишово семе" е сред безспорните шедьоври на българския разказ. В море от любов и омраза Николай Хайтов завързва възела между човека и рода.

Героите на Йордан Йовков, толкова различни и неповторими,са обединени от творческите прозрения на писателя за човека и красотата в неговата душа и в света около него-съзвучна вселена от малки и неповторими светове.

Когато е заявил, че хрумването на идеята да напише книгата "Бай Ганьо", е най–хубавият момент от живота му, Алеко Константинов едва ли е съзнавал истинското значение на бъдещото си произведение.