Първата част на творбата не цели толкова да покаже изостаналостта на българите спрямо европейците, колкото да съимери родното с чуждото. Защото именно при съизмерването човекът (обществото) най-добре се самопознава и самонадмогва.

Анализ на образа на героя в различни разкази на Алеко Константинов.

Алеко Константинов си е извоювал славата на най-големия хуморист и сатирик в българската литература.

След продължителния период на изолация от външния свят и изостаналост спрямо европейските тенденции по време на вековното чуждо владичество, младата българска култура след Освобождението се развива динамично и многопосочно.

Алеко Константинов се откроява на фона на обществената действителност през 80-те и 90-те години на миналия век с гражданския си идеализъм и принципи.

В първата част за Бай Ганьо Европа е контрастен фон и обект за келепирджийски домогвания. Героят парадира с националните добродетели.

Доскоро мислехме, че Бай Ганьо е плод на една епоха, отминала и забравена, и добродушно му се надсмивахме. Оказа се обаче, че разбралият истинската сила на парата Алеков герой, научил се да печели чрез гешефти и далавери, никога не ни е напускал.

В главата "Бай Ганьо в операта" Алеко Константинов за пореден пат показва конфузните ситуации, в които героят попада в резултат на агресивността и нахалството си.

Преди всичко в образа на Бай Ганьо са вложени само отрицателни черти, само недостатъци и пороци, които са част от националната характерология.

Първият разказ от книгата "Бай Ганьо пътува" ни запознава с героя и разкрива пред нас един наивен и простоват човек, който не разбира, че влакът маневрира на Пещенската гара и се втурва след него, за да не го изпусне.