Смислова доминанта на Далчевата поезия е проблемът за съдбата на човешкото време. Този проблем обединява основните теми на творчеството му – за ограничения живот на човешкото съществуване, за духовното и материално разтление на света...

Трябва да призная, не обичам антологиите, както не обичам и общите художествени изложби. Събирането на толкова личности, които нямат нищо общо помежду си, на едно място ме зашеметява и затъпява

Стихът на Далчев е рожба на същата литературна пролет, която дава на българската поезия революционните устреми на Христо Смирненски и септемврийските поети, идейно-естетическото бунтарство на Гео Милев, стихийната виталност на Елисавета Багряна.

Основната символика на кръга е времето - космично, изначално, универсално, което в сакралния си аспект се докосва до вечността, а неговото профанизиране е другото лице на трагичното човешко съзнание за живота като съществуване между две небитиета.

Подробно е разгледан мотивът за смъртта в поезията на Далчев...

Стихотворението на Атанас Далчев "Прозорец", писано през 1925г., определя не само семантичната и философска насоченост на излязлата през 1926г.

Стихотворението на Атанас Далчев "Прозорец", писано през 1925г., определя не само семантичната и философска насоченост на излязлата през 1926г...

Дискурсът на Далчевата къща създава своя митология на предметите. Чрез тях се градят значения за изобилието и "нищетата" в самото гледане към света...

Тук съм аз, човекът с плът и съзнание, а около мен е светът със своята божественост и красота; различни сме един от друг и все пак образуваме едно единство: Първа антиномия!

Във все по-многобройните статии, размисли, спомени за поезията и цялостното творческо и личностно присъствие на Атанас Далчев в нашата литература и духовна култура темата за любовта в стиховете му, когато е засягана, остава в периферията на вниманието