Животът на човека е поредица от радости и скърби. Следвайки своя начертан житейски път, той се стреми да остави нещо след себе си за идните поколения.

Средства, насочващи процесите на разбирането в текста на "Песен за човека" от Никола Вапцаров.

Никола Вапцаров живее и се оформя като творец в спорното, противоречиво време на "30-те години на миналия век.

Поезията на Никола Вапцаров е създадена в драматично време. Тя винаги ще вълнува човека, защото изразява неговия стремеж към доброто, осмислянето на човешкото съществуване, хармонията в човешките взаимоотношения.

Поезията на Вапцаров е поезия на променящия се живот, на развиващото се човешко съзнание.

Творбата е наречена песен,защото е наситена с много скрити и явни противоречия и едно от тях откриваме в самото заглавие и освен това е едновременно е част от художествената структура на творбата.

Стихотворението "Моята песен" е включено в цикъла "Бретан", с който завършва първата поетическа кнога на Елисавета Багряна – "Вечната и святата" (1927г).

Името на Яворов се свързва в българската литература с първата проява на модернизма и с кръга "Мисъл". Неговата поезия извежда на преден план терзанията на индивида.

Смисълът на всяко заглавие и асоциациите, които то поражда, обикновено задават един предчетивен, отворен контекст на помислени и интуитивни очаквания, който смислово се изгражда и най-често се разширява в сложността на разчетените съдържателни внушения

В нашето съвремие Вапцаров е спорен автор. Неудобен. И непредвидим. От позицията на спомена за недалечното минало сякаш не си даваме сметка до каква степен поезията на огняро-интелигента е благодатна за възприемане от днешните млади хора...