Творчеството на Йордан Йовков принадлежи към една от най-значителните тенденции в развоя на българската литература през 20-те и 30-те години на века...

Мъдър и духовно извисен е творческият поглед на Ивайло Петров към родовия свят и неговите корени, които се губят в историческата и художествена памет на времето.

В "Преди да се родя" Ивайло Петров предлага своя обективен и иронично съпричастен поглед към патриархалния свят, част от който е той самият и неговите близки. Авторът разкрива преобърнатия, отразен образ на света в съзнанието на героя.

Във всяко свое произведение големият български писател Иван Вазов намира повод да изрази безпределната си любов към родината, към която той питае безусловна и безкрайна преданост, която люби и истински обожава.

Целият творчески път на Яворов е съзнателно устремен към драмата.

В поемата "Тавански спомен" Валери Петров насочва вниманието ни към привидно обикновените неща, случки и преживявания, концентриращи във същността си етичните максими, живеци на човешкото съществувание и многобройни превратности.

Пътеписът "До Чикаго и назад" на Алеко Константинов завладява съвременния читател с обективното и същевременно критично отношение на автора към американската действителност, такава, каквато той я вижда преди повече от сто години.

Той принадлежи към литературния кръг "Звено". Това е най-значителната "крепост" на втората вълна на българската модерна литература от началото на века.

Есе върху повестта на Емилиян Станев "Крадецът на праскови".

Поезията на Лилиев вълнува и впечатлява със своята красота на изказа, мелодичност, благозвучие. В стиховете си поетът рисува един по-различен, по-хубав свят, устремен към доброто и духовното.