"В Европа Бай Ганъо е само смешен, в България става и страшен" (Светлозар Игов). Метаморфозите на героя.

Първата част на творбата не цели толкова да покаже изостаналостта на българите спрямо европейците, колкото да съимери родното с чуждото. Защото именно при съизмерването човекът (обществото) най-добре се самопознава и самонадмогва.

Анализ на образа на героя в различни разкази на Алеко Константинов.

Алеко Константинов си е извоювал славата на най-големия хуморист и сатирик в българската литература.

След продължителния период на изолация от външния свят и изостаналост спрямо европейските тенденции по време на вековното чуждо владичество, младата българска култура след Освобождението се развива динамично и многопосочно.

Алеко Константинов се откроява на фона на обществената действителност през 80-те и 90-те години на миналия век с гражданския си идеализъм и принципи.

Обикновено мислим за света в трето лице – като за "него". Аз, ние българите, България и светът.

Въпроси от рода "Къде е мястото на малка България в общия дом на Европа?"се задават непрекъснато. Различни политици, общественици и в нашия случай – писатели се опитват да дадат отговор не само на този въпрос.

Алеко Константинов е от първото следосвобожденско поколение интелигенти..Сблъсъкът между светлите възрожденски идеали и бързата буржоазна поквара е един от основните проблеми в творчеството му.

Тази малка по обем книга става най-голямото изкушение и предизвикателство за родната ни критика. Рецепцията й сама по себе си е твърде показателна за насоките на литературното мислене и литературното познание..