Кое остава в паметта ни? Кое избледнява и изчезва напълно? Едва ли има българин, който при споменаването на Паисий и "История славянобългарска", да не си спомни неговите думи: "О, неразумни и юроде! Защо се срамуваш да се наречеш българин..

Книгата е предназначена за простите "ораче и копаче, и овчаре и прости занаятчии", за да даде не само познание на българите за славното им минало, но то да бъде с определена цел...

Паисий осмисля и посвещава краткия си житейски път на своята "малка книжница"...

Паисий е имал възможност да опознае участта, надеждите и стремежите на сънародниците си. Наблюдавал е робския гнет и всекидневното унижение. Става свидетел на явленията, които го смущават и тревожат

Произведението "История славянобългарска" на Паисий Хилендарски възниква през 1762 година. То олицетворява, засилва и подхранва започналия по това време сред българите процес на изграждане на национална идентичност.

Само две са оригиналните творби, чието съдържание се покрива с представата за разгърната, завършена полемика-"За буквите" на Черноризец Храбър и "Беседа против богомилите" на Презвитер Козма...

От древността до днес са останали много малко литературни творби отразяващи историята на различните народи и само една свързана с българската. Това е "История славянобългарска", написана от всеизвестния Паисий Хилендарски. Един философ, историк.

Важен е въпросът за изворите, използвани от Паисий в процеса на продължителната му работа над своята история. Върху тази история е писано в историческата наука, установени са в общи черти използваните извори и отношението на Паисий към тях...

Развитието на българската възрожденска историопис в периода XVIII – средата на XIX в. зависи от редица вътрешни и външни условия....

След петвековно робство за българския народ идва време да открие и да се върне към историческите си корени и националната си идентичност....