Реализъм: Началото на XIX – края на XX век; Идеи: личността е продукт на своята социална среда; все по осъзнат стремеж, изкуството да отразява обществените процеси и развитие; натурализъм; човекът като психологически обект; занимава се със социалните..

За съжаление и днес има много такива хора. Това е човекът на спирката, който чопли семки. Тийнейджърът, който драска по хорските врати.

В драматургията на Софокъл човекът заема особено място. Той има свобода, на действията, които все пак са ограничени. Над героя властва знамение, извънземна сила или предопределе­ние на съдбата му.

Две есета на тема древногръцка литература - "Човекът в миналото и днес – многоликата му и противоречива същност" и "Героите в древногръцката литература и героите днес".

В мярката на времето човекът е подвластен на родовите традиции. Законът на рода и закона на сърцето не се спазват едновременно, а взаимно се противопоставят.

От Паисий, та и до днес, човекът с копнежа си по красотата и щастието е непреходен, романтично обаятелен обект в българската литература.

Още от много древно минало, човекът е преоткрил себе си като едно висше същество, имащо уникални умения и способно да създава свой собствен вътрешен свят.

В този поетически текст човекът мислено пътува през времето, за да се докосне отново до света на родното и съкровеното, да съпреживее чрез мечтите хармонията на един цялостен и единен свят с ясни нравствени правила.

Тук съм аз, човекът с плът и съзнание, а около мен е светът със своята божественост и красота; различни сме един от друг и все пак образуваме едно единство: Първа антиномия!

Трагедията "Хамлет" представя хуманизмът на Шекспир и разкрива желанието му да покаже човекът в най-добрата му светлина...