Отрицанието на войната в разказа на Йордан Йовков "Последна радост"...

В живота всеки човек има много важни и съкровени неща, заради които си струва да живее неща, които носят радост и усмислят неговото битие...

“Последна радост” – продавачът на цветя Люцкан.

Човек в своето обкръжение има 1 - 3 – 5 - 10 – 15 човека, които стоят по-близо или по-далеч от душата му. Докосват се отчасти до същността му, изпълват с радост дните му, преживяват с него радости ...

Изкуството е най-висшият изразител на човешката душа. То въпъщава в себе си чувствата на гняв, радост, любов, мъка. Синтезирайки всичко това, то се пречупва през призмата на автора, за да стане измислица, подражание или реалност....

Къде е любовта? В пролетното цвете или в светлите детски очи? Любовта – символизираща доброта, надежда, радост и красота. Къде е тя? ... Как къде? – В сърцата на хората. В душите и очите им....

Любовта е както радост, така и мъка и страдание. Да се отдадеш на един човек и да го обичаш с неговите недостатъци, грешки и характер е велико, но и много трудно. Хората смятат,че любовта върти света, но не и аз....

Изгубеното е донесло страдание на индивида, но си струва заради любовта. От творбата струи светлина, радост, дори своеобразната свобода, която е намерена по друг начин. Силата е ясно изразена, нова сила, друга, по-различна....

Когато за последен път идва в съзнание, той съзира – стрък бяла лайка. Това е неговото осъществено предсмъртно желание, неговата последна радост. Малкото беззащитно цвете последно изпраща Люцкан от този свят. Цветята са голямата любов...

„Последна радост" е известна творба на Йордан Йовков. Привидно прозрачна с внушенията си - протест срешу войната и зов за човеколюбие, доловени при появата й, тя издържа прочита на новите поколения не само като част от нашата културна памет...