Когато говорим за поета Христо Смирненски е трудно да направим характеристика на неговото творчество с няколко думи. То съдържа както бурна, революционна лирика, така и хумористични и сатирични произведения...

Цикълът "Децата на града" се състои от 5 стихотворения, "Работникът","Вълкът","Братчетата на Гаврош","Старият музикант" и "Уличната жена".

Мотивът за страданието на българския народ е водещ в елегията. Творбата носи в себе си печал и тъга. Робството потиска народа, прави го слаб и беззащитен. Попаднали в безизходно положение, българите страдат притиснати от тежките окови на робството...

Мило дете,избърши сълзите си...недей да изпълваш красивите си големи очи с тези капки на страданието.Недей да се отказваш от бъдещето,само защото сега не ти върви...

От тези стихове блика народната мъдрост, истината за живота, че страданието калява духа и откроява по- пълно щастието. В това схващане поетът открива и характерния народен оптимизъм, който е основна предпоставка...

Страданието на човека е основна тема в творбата. Свобода, родина и борба са исторически идеали, вписващи се в битието на всеки народ. Доминира националната идея, духовният облик и уникалната историческа съдба ...

В "Зимни вечери" чрез поредица от поетични фрагменти Смирненски изобразява различни проявления на човешкото страдание. В произведенията си,авторът пише за жертвите,насилника и обновителя на стария свят. Писателят е съпричастен към унеправданите.

Поетическият цикъл "Зимни вечери" е творчески връх в лириката на Христо Смирненски. Той разкрива страданието на хората в покрайнините на големия град. В тези предградия властват отчаянието, мъката, бедността и мизерията. Изгубени са радостните

Осн.тема – основна тема в целия цикъл Зимни вечери е за страданието и мъчителния живот...

Има предели на радостта и страданието, на величието и падението, отвъд които човешката реч става като че ли безсилна и тя изразява потреса от тях с драматично противоречивото определение „неизразимо".