Пейо Яворов е един от най-драматичните и емоционални български поети. Той неколкократно коренно променя лицето на своята лирика – първо пише на социални теми, след това става певец на национално-освободителните борби, а накрая се изявява като търсач ...

Има предели на радостта и страданието, на величието и падението, отвъд които човешката реч става като че ли безсилна и тя изразява потреса от тях с драматично противоречивото определение „неизразимо".

Всеобхватните разнолики измерения на всемирното страдание са тематизиран естетически приоритет в поезията на П. Яворов. Човешкото съществуване е изначално белязано от драматизъм, от жестоки сблъсъци, от дебнещи беди и нещастия...

На двадесет и две години Яворов е вече поет - вълшебник: неговото слово е богато надарено с музикално - мелодични и изобразителни възможности. Творецът на „Градушка" е не само вдъхновен поет, но и майстор - художник...

„модерните” психонастроения на човешката душа

Творчеството на Пейо Яворов съчетава поетическите търсения на цяло поколение български автори, поставя началото на много нови идейни течения ...