Димчо Дебелянов е една чувствителна душа написала едни от най-хубавите и лични лирически творби.Неговата поезия е повлияна от развитието на символизма...

Миланлото за ,което героят от елегията "Помниш ли, помниш ли ...’’ бленува , е утехата от мараяните дни на разочарование. Смазана от трагичното бреме на неразрешими противоречия, стардащата личност изпитва носталгия по изгубеният свят на щастие...

Заслужил признанието на необикновено чувствителен и най-задушевен лирик в българската поезия, Димчо Дебелянов оставя на поколенията творчество, изключително богато по дълбочина и многообразие на душевни изживявания.

Търсеният пристан на родния дом в "Да се завърнеш" на Димчо Дебелянов.

Разказва се за чувствата и душевните терзания на лирическия герой в елегията "Скрити вопли".

Всеки човек, изпаднал в отчаяние, най-често търси спасение от пробле-мите си сред втоплината и уюта на родния дом.

Литературноинтерпретативно съчинение върху "Дервишово семе" от Николай Хайтов, "Преди да се родя" от Ивайло Петров, "Да се завърнеш..." от Димчо Дебелянов и "Потомка"от Елисавета Багряна.

В стихотворението "Помниш ли, помниш" на Димчо Дебелянов животът на лирическият герой е драматично раздвоен между миналото и настоящето, спомена и реалността. Връщането назад във времето е търсената опора след житейските разочарования...

Дебеляновите носталгични настроения "просветляват" духа на лирическия герой в изплъзващия се, "гаснещ" миг на спомена. В неговото съзерцателно пространство е затаена тъгата по "бащината къща" ("Да се завърнеш").

В образната система на българската литература, градът заема утвърдено място. В творчеството на Димчо Дебелянов, Христо Смирненски и Атанас Далчев образът на градът е широко застъпен, той е видян, почувстван и осмислен...