Сборникът "Диви разкази" на Николай Хайтов ни връща към привидно отдалечени светове, в които се оглежда човешката ни същност.

Разказът "Дервишово семе" на Николай Хайтов носи особената виталност на противоречивия диалог между човек - време и родова общност.

В море от любов и омраза Николай Хайтов завързва възела между човека и рода в своя разказ "Дервишово семе".

"Дервишово семе" на Николай Хайтов е една въвеждаща творба в българската литература,в която се сблъскват законите на рода и тези на любовта.

Разказът "Дервишово семе" на Николай Хайтов въвежда в българската литература проблеми, които се срещат и до днес в живота на българина. Днес няма такива герои като Рамадан или Силвина и тези проблеми често се отминават, без да бъдат забелязвани.

Сигурно е, че откакто съществува, човекът винаги се е сблъсквал със загадката на живота- истинската любов. И докато ни има на този свят, все ще се изправяме изумени и стъписани пред нея.

Основният конфликт в разказа "Дервишово семе" е между отношенията на Рамадан и Руфат. Писателят Николай Хайтов ги разделя между една красива девойка. Конфликтът продължава много години и се оказва, че в него няма да има победител и победен.

Хайтов опоетизира миналото, родната котловина, неговите герои са примитивни, деца на природата, това е човекът в неговото "естествено състояние".

Възелът, завързан в началото на разказа, се заплита все повече от случката с отвеждането на младата невеста от братята й и размяната на Силвина за два пръча на Руфат.

В драматичния низ от събития и човешки взаимоотношения героите Николай Хайтов опознават както сладостта на щастието и любовта, така и отровния вкус на омразата, дълбоко затаена в сърцето.