Като творба романът "Тютюн" има своите художествени стойности, но нещо повече, именно с тях, със своите качества, различност, психологизъм, проблематика, образи и т.н. той става "стъпалото", "трамплина"...

Като творец – изследовател на човешката душа, неговите романи очертават постепенното разширяване на обхвата на този проблем – Д. Димов върви от осъдените души до един цял осъден свят в романа "Тютюн"...

Романът "Тютюн" излиза в началото на 50-те години и в неговата поява, възприемането му и оценката на критика и на читатели се оглежда сложността на времето, непобираща се в ограничените рамки на социалистическия реализъм.

Романът "Тютюн" на Димитър Димов е роман за повторяемоста цикличността на човешката история. На фона на повратни исторически промени авторът разказва драмата на човека, чрез съдбата на главните геори и тази на тютюноработниците в "Никотианa

Мислейки върху романа "Тютюн", откриваме, че в края на краищата това е романът на Борис и Ирина.

Паралели между двата текста. Може би най-забележим сред тях е мотивът за отровата, който се реализира и в двата текста (морфинът в "Осъдени души", тютюнът в "Тютюн").

В началото на 50-те години на нашия век, сред мътния поток от проиводствени, кооперативни, партизански и пр. романи, в българската литература се появат два романа, които постовят началото на тенденцията към лиризация на прозата – "Тютюн" на Д.Ди

Безспорно романът "Тютюн" съчетава в себе си богата палитра от образи, преживявания, емоции. Произведението е наситено с чувства и страсти, като на преден план изпъква разрушаващата, стихийна връзка между Борис и Ирина.

"Тютюн" е роман за човешкото ни битие. Идейно-художественият му замисъл се свежда до тема от Стария Завет за грехопадение-обреченост, а наименованието му насочва към спецификата на социалната проблематика

Романът "Тютюн" излиза в началото на 50-те години и в неговата поява, възприемането му и оценката на критика и на читатели се оглежда сложността на времето, непобираща се в ограничените рамки на социалистическия реализъм...