Казвам се Серафим и съм човек, който няма постоянен дом. Обикновено си намирам работа при някой чорбаджия, за да се изхранвам...

В разказа Йовков разказва за милостта и състраданието на главния герой. Как милосърдието към нуждаещиге се дарява тиха радост. За добротата и щедростта на един беден, "чудноват", както го е нарекъл автора, човек....

Разглеждане на творбата "Серафим" като анализира добрите качества, който се събират в героя на Йовков. Разглежда различията между Серафим и Еньо...

Започва да го разпитва и узнава, че тази година е работил като пазач на керемидарница в Белица, но чорбаджията Панайот разпродал всичките керемиди и вече не се нуждаел от него..

Красотата у Йовковия човек е особена - тя не е само физическа - понякога е "невидима за очите, а се усеща със сърцето". Външно неугледни хора (Серафим, Люцкан) поразяват с нежността и чистотата на безкористната си душа. .

Както си седях на сянка отпред пред кафенето видях ,че идва един дрипав човек,нито селянин ,нито гражданин. Човекът беше навлякъл дълго зимно палто, като попско расо, на главата му беше нахлузено смачкано....

....

Трансформиращ преразказ от името на Серафим. "Пари за Павлина"....

В тая страшна жега посред лято, този човек си бил навлякъл с дълго зимно палто, но главата си бил нахлупил смачкано бомбе, а краката му били обути с цървули..

Коравосърдечността на еню е показана чрез отказа му да даде пари на нуждаещата се Павлина. Тя му е близка, но нейните молби не стигат до него. Въпреки че не е видял нищо, Серафим чува плачат на жената....