През 1926 г. книгоиздателство "Хемус" отпечатва сборника "Последна радост", съдържащ пет текста, публикувани в "Златорог" и "Демократически преглед".

В зрелите произведения "Последна радост","3емляци","Белите рози"-се откроява специфичното в Йовковото отрицание на войната.То се ражда не в самоизчерпващото се фрагментарно описание на мирното всекидневие и зловещата смърт,а

Разказът е публикуван за пръв път 1924г. в списание "Златорог". 1926г. излиза сборникът "Последна радост", който получава при второто си издание през 1933г. името "Песента на колелетата колелетата"...

В своето творчество Йовков създава един нравствено-красив и хармоничен свят, чиито герои са носители на висши и вечни добродетели...

“Последна радост” – продавачът на цветя Люцкан.

Творбата е разполовена на две основни части- първите пет са посветени на мирновременната обстановка в провинциалното градче, а следващите- на войната

Разказът “Последна радост”, поместен в сборника “Песента на колелетата” утвърждава характерното за Йовковата проза противостоене между естествения порив на човека да живее в мир и антихуманната същност на войната...

Творческа история: разказът е публикуван за първи път в сп. "Златорог" през 1920г., а след това е поместен в сб. "Песента на колелетата". Идейно послание: естественият стремеж на човека да живее в мир и любов; на войната е противопоста

Кратък анализ на "Последна радост" от Йордан Йовков ...

Сборникът „Песента на колелетата“, в който се намира новелата „Последна радост“, открива забележителната галерия на Йовковите чудаци...