Романът на Оноре дьо Балзак – „Дядо Горио” е пълно отражение на живота на френското общество...

Иван Вазов пише романа „Под игото” по време на пребиваването си в Одеса. Завършен е през 1888 година, т.е. след Освобождението. Поради факта, че е бил далеч от вече свободната си родина, в романа личи Вазовата носталгия по българското и родното...

В повестта са представени българите от възрожденската епоха. Писателят отразява в пълнота достойнствата на народната душа, през призмата на иронията се смее на типично нашенските слабости и кусури...

Типичен персонаж от епохата на Възраждането, Дядо Либен е видял много от живота.....Неговият образ съдържа идеята за човешката добрина, която веднъж сторена носи радост и щастие, на този който я е направил.

Яворовият лирически човек изживява сложно и противоречиво не само напрежението между себе си и света, не само конфликтите в собствената си душа...

Между непреходните духовни ценности, които Пенчо Славейков поставя на пиедестал, значимо място заема любовта...

В одата "Левски" Вазов изразява безкрайното си преклонение пред силата на българския дух. той пресъздава величествения образ на една изключителна личност, изцяло отдадена на идеята за свободата...

След имената на незабравимите творци на българската художествена литература се нарежда и името на Пенчо Славейков, като борец за утвърждаването на нашата литераура в общо, европейско, културно творчество...

Образът на родното в поемата "Изворът на Белоногата". Петко Рачев Славейков е изявен представител на българската възрожденска литература. Той откликва успешно и адекватно на повелите на своето време не само с дейността си на учител, книжовник и

Лирическата творба "Проглас към евангелието", чийто предполагаем автор е Константин – Кирил Философ, е своеобразна възхвала на словото, на силата и на ролята му за духовното израстване на народите...