Всеобхватните разнолики измерения на всемирното страдание са тематизиран естетически приоритет в поезията на П. Яворов. Човешкото съществуване е изначално белязано от драматизъм, от жестоки сблъсъци, от дебнещи беди и нещастия...

Творчеството на Пейо Яворов съчетава поетическите търсения на цяло поколение български автори, поставя началото на много нови идейни течения ...

Литературен анализ на Градушка - Пейо Яворов.

Интересът на Яворов към съдбата на обикновения човек в неговото ежедневно битие е продиктуван от хуманизма и изострената душевна чувствителност.

На двадесет и две години Яворов е вече поет - вълшебник: неговото слово е богато надарено с музикално - мелодични и изобразителни възможности. Творецът на „Градушка" е не само вдъхновен поет, но и майстор - художник.

"Градушка"- едно от най-хубавите стихотворения на българската литература е ражда 1900г., бива и днес прочитано със същия интерес и вълнение, както и тогава.

Тема и идея- Разгръща темата за страданието в битието на селянина и извежда идеята за обречеността на човека, подвластен на неведоми ирационални сили,обобщени във финала като "вечното зло"...

Творбата е шедьовърът на Яворовата социална поезия. Вечното "зло", тегнещо над селяка е обективирано в природната стихия помела безпощадно и труд, и плаха надежда. Градушката е обобщен символ на драмата на човешката екзистенция на трагичната...

Стихотворението "Градушка" е шедиовър на Явороеата сациална поезия.Защото е представено като природна стихия която безпощадно унищожава плодовете на човешкия труд и неговата плаха надежда.

Лирическата поема "Градушка" е стегната в железния пръстен на обречеността - не само смислово и емоционално, но и композиционно. Тя започва с описание на селските злочестини