Напоследък българинът често борави с иронията. Понякога се чудя дали тази черта – да умее да се присмива, не му е вродена.

Литературно интерпретативно съчинение на тема "Бай Ганьо и Европа".

Когато е заявил, че хрумването на идеята да напише книгата "Бай Ганьо", е най–хубавият момент от живота му, Алеко Константинов едва ли е съзнавал истинското значение на бъдещото си произведение.

През целия си живот Алеко Константинов е оречен да се сблъсква с обществените пороци в следосвобожденска България – безпринципност, егоизъм, раболепие, социална полост и мерзост. В призведенията си той разкрива пошлото и грозното в живота, което...

Бай Ганьо е недодялан българин с пословичната си безцеремонност и накривения си калпак.

Я! Че не гласувахте ли за тях? Ама те тия са същите! ония, бе... От преди 2-3 години.. ония, които тогава четяха "Приказка за стълбата"... ония...дето и те са маскари... Така се оказа, де. А колко им се надявахте. Каква любов, каква тръпка... по

Есе за Бай Ганьо и думите му "И едните, и другите са маскари!.."

Обикновено мислим за света в трето лице – като за "него". Аз, ние българите, България и светът.

Едва ли има друг образ в нашата литература, така различно и противоречиво тълкуван, както Алековия "Бай Ганьо". Мнозина го считат за типичен представител на българския характер, нещо повече-на българския национален дух.

В едно свое изказване проф. Иван Шишманов изрича: "Вземете опакото на Бай Ганя и ще имате Алека".