П.Славейков същевременно копие за литература възпитаваща “човека в българина” ,търсеща “человека в звяра”.С цялостния си ...

Терминът "книжовен език" се появява през Възраждането. С него си служат Петко Славейков, Любен Каравелов, Христо Ботев, Марин Дринов и други...

Българската народна песен е неподозирано красив свят от звук и мисъл, който Пенчо Славейков обиква още в детството си. Нежната лиричност в стила на поета крие следи на приемственост от народната песен.

С името на древногръцкия писател Езоп - изкусен разказвач от VI в. пр. Хр., се свързва появата на баснята - един от най-старите жанрове в словесното изкуство. От майсторството на Езоп се учат Лафонтен, Крилов, Славейков и Михайловски.

Поемата „Cis moll” е средоточие на етично-философски и естетически проблеми, които са възлови за поезията на Пенчо Славейков...

Съвременник на Пенчо Славейков, Яворов, Дебелянов. Автор с много странна творческа съдба, която е белязана от резки обрати, тъй като през годините неговото творчество, а и самото му творческо присъствие в живота на българите е било оценявано...

Лириката на Пенчо Славейков е художествен „пристан” на мълчание и лирична тъга. Мисловният покой „пронизва” образите, отдалечава ги от обекта на изображение и те ...

Най-хубава и най-представителна за Пенчо Славейков като художник на словото е книгата „Епически песни”. В нея намират място онези творби, в които най-образно са въплътени неговите естетически принципи, както и идеите му за задачите на поезията.

Кризата в обществения живот подтиква Пенчо Славейков към създаването на пеизажна лирика. Като творческа личност той е убеден, че уловените красиви мигове не ...

Кризата в обществения живот подтиква Пенчо Славейков към създаването на пеизажна лирика...