Пейо Яворов е една от най-трагичните фигури като личност и творец в историята на българската литература. Цялото негово творчество преминава под знака на дълбоко страдание и песимизъм. Произведенията му продължават традицията, наследена от Пенчо Славейков,

"Днес след творчеството на двамата Славейковци, Ботева и Яворова, българската художествена литература ясно определя своя образ и сравнително по-трудно се поддава на характеристика. В тяхната поезия се таи нейната вътрешна сила, в тяхното вдъхновение

Понятието "трагизъм" означава нещо печално, тъжно, гибелно, нещастно. Към изброените тълкувания Пейо Яворов добавя и понятието "страдание". Поетът създава един художествен космос, в чийто център се намират понятията "трагизъм"

Поетичният свят на Яворовата лирика изповядва дълбоко потиснатите човешки преживявания. Тя е психологична и дълбоко интимна...

В началото на своя творчески път, под влияние на народническите си настроения, Яворов създава стихотворения предимно със социална насоченост. Ранните му творби обективират света в неговите национални, обществени и битови измерения.

Лириката на Яворов е ранично явление в литературата ни, отвъд което езикът, семантиката, конструирането на поезия не е в традиционния аспект.

Трагичното е естетическа доминанта на Яворовата поезия. Водещо в нея е чувството за личностна, социална, национална и универсална обреченост.

Елисавета Багряна дава живот на нов тип чувствителност в българската поезия. Докато в любовната лирика на Вазов, Пенчо Славейков, Пейо Яворов, Димчо Дебелянов, Теодор Траянов и др. жената е видяна през погледа на мъжа, моделирана е по неговия вкус...

Пейо Яворов е роден в гр. Чирпан на 1 януари 1878 г. Истинското му име е Пейо Тотев Крачолов.

Никола Вапцаров, както Христо Ботев, Пейо Яворов, Гео Милев, носи в живота и поезията си кръста на преломно историческо време – 30-те и началото на 40-те години на ХХ век, навечерието и самата Втора световна война.