Моделът на Атанас Далчев за битието е песимистичен, той гради потискащо послание за живот без смисъл, поради което се появява и идеята за смъртта. Тя не е видяна като увековечаваща човека и делата му, както е през погледа на античността и средновековието

Поезията на Далчев се появява през 20-те години на 20 век и се оформя като радикална опозиция на символизма. Далчевата поезия изгражда пространства населяване от вещи, пространства, в които властва самотност, обезлюденост, неживот.

В образната система на българската литература, градът заема утвърдено място. В творчеството на Димчо Дебелянов, Христо Смирненски и Атанас Далчев образът на градът е широко застъпен, той е видян, почувстван и осмислен...

През 20-те години на XX в. Атанас Далчев въвежда в нашата поезия своеобразен художествен свят, в който предметите имат свой живот...

Подробно е разгледан мотивът за смъртта в поезията на Далчев...

В стихосбирката си "Прозорец"(192б г.) Далчев създава чрез поетиката на "новата вещност" пренаселен с предмети художествен свят...

Поезията на Далчев е поезия на философски размисъл, на вгълбеното наблюдение и самонаблюдение. Един от основните проблеми в художествения му свят е проблемът за познанието, за книгите и за интелектуалният опит...

Има едно стихотворение на далчев, което още със заглавието си подсказва , че предмет на изображение няма да бъде познатата стая затвор , в която самотникът чака "вечната разбойница"-смъртта. Това е стихотворението "Камък"...

Както в повечето стихотворения на Далчев, така и тук още самото заглавие на творбата лаконично и конкретно назовава топоса. Членуването на думата стая и на всички останали предмети, които допълват и доизграждат цялата картина, недвусмислено подчертават су

Творчеството на Далчев е образец на тъй наречената "предметна поезия", която сменя поетиката на символизма в българската литература. В нея най-често предметната образност е съчетана със силни мисловни и емоционални енергии...