Желанието на Вазов е чрез "Епопея на забравените" да изгради пантеон на великите личности от Възраждането. Създаването на "Епопеята" се свързва с основен проблем във Вазовата поезия след Освобождението – мотива за изгубения идеал и нуж

Да започнем с това, че времето е в нас и ние сме във времето...

Опитвали ли сте някога да потьрсите из гьнките на паметта си оня прьв тласьк, който е оформил в сьзнанието ви величавите образи на Левски,Раковски,Паисий?...

Не случайно цикълът започва с одата "Левски". Като личност и дело Апостолът на свободата синтезира най-ярките черти на времето, висшите нравствени добродетели на епохата...

В творбата славата и героизмът на бореца са изяснени индиректно - чрез силата на трагичната му смърт...

В Ботевите елегии "Хаджи Димитър" и "Обесването на Васил Левски" е разгърната основната тема за смъртта. В "Хаджи Димитър" смъртта е представена като саможертва,като подвиг в името на идеала,като безсмъртие...

В одата "Левски" образът на Апостола и този на народа изграждат дуалистично единство. Левски е носител на идеята за освобождение...

Времето като художествена категория в поезията на Вазов е условие за творческо интерпретиране на национално историческата съда на народа. Твърде висока е личната оценка на поета за преживените векове на робство...

Одата "Левски" е първата от цикъла "Епопея на забравените" и като че ли в най-пълна степен успява да превъплати модела на легендата. Това вероятно не е без връзка с процеса на спонтанна народна канонизация на Левски като "народен

Темата за смъртта е един от основните философски проблеми...