През 1893 г. Алеко Константинов посещава Световното изложение в Чикаго. Надеждите му са свързани с желанието да види демонстрацията на човешкия прогрес, а също така да се увери в напредъка на американското общество.

В една епоха, пълна с драматизъм и напрежение, непрекъснато застават един срещу друг двата свята - тъмното, но уютно и устойчиво царство на Султана и новите семейни порядки, дошли още с другоселеца Стоян Глаушев.

В своето творчество Йордан Радичков интерпретира по особено поетичен начин вечните проблеми на битието, вълнувайки се от човешкото посегателство върху съвършенството на природата – агресия, породена от често пренебрегваната истина...

Стихотворението "Скрити вопли" на Димчо Дебелянов е написано 1812г. Месец след последното посещение на писателят в родния му дом. За него бащината къща е ценно и духовно пространство, защото там прекарва най-хубавите си години от детството.

Писателят показва сложността и динамиката на психологическия сблъсък на вековната традиция с нови мотивации, вълнения и надежди, завладяващи постепенно душевността на героите.

За разказите "Задушница", "Ветрена мелница", "Косачи"

Поезията на Никола Вапцаров винаги е съдавала притеснения и изкушения,винаги се е рзглейдала с някакви особени "очила". Когато излиза стихосбирката му "Моторни песни", остава недооценена и неразбрана от съвременниците му.

В естетическата система на Смирненски се съчетават и допълват две основни начала- противоположни и взаимно отричащи се: сложно се преплитат трагичното и оптимистичното...

Разказът "Дервишово семе" на Николай Хайтов носи особената виталност на противоречивия диалог между човек - време и родова общност.

Във всяко свое произведение големият български писател Иван Вазов намира повод да изрази безпределната си любов към родината, към която той питае безусловна и безкрайна преданост, която люби и истински обожава.