Заслужил признанието на необикновено чувствителен и най-задушевен лирик в българската поезия, Димчо Дебелянов оставя на поколенията творчество, изключително богато по дълбочина и многообразие на душевни изживявания...

Образът на борбата е често срещан в българската литература. Борбата- като символ на свободния дух, на българското. Но в стихотворенията на Никола Вапцаров образът и придобива по-други измерения- откроява се индивидуалната личност, чувствата и емоциите...

П.К.Яворов е личност с изострена емоционалност и подчертана душевна чувствителност,богато въображение и склонност към психологическо самовглъбяване.

"Дервишово семе", "Албена", "Преди да се родя и след това", "Крадецът на праскови".

Есето е свързано с повестта на Ивайло Петров "Преди да се родя" и е предназначено за ученици от 8 клас.

Сред описанията на красиви природни и урбанистични картини най-впечатляващи са редовете посветени на Нюйорската улица Бродуей и Ниагарския водопад.

Историята на Рамадан от "Дервишово семе" представлява израстване на истинска личност в родов свят – нещо необичайно в това общество, чиято ценност и смисъл на живота е продължаването на рода.

Това че като не умеем да го разбираме, не го уважаваме, присмиваме му се и го отхвърляме? Или това, че ни показва, че сме се превърнали в бездуховни консуматори, нискокултурни и безчовечни същества?

"Дервишово семе" е сред безспорните шедьоври на българския разказ. В море от любов и омраза Николай Хайтов завързва възела между човека и рода.

След продължителния период на изолация от външния свят и изостаналост спрямо европейските тенденции по време на вековното чуждо владичество, младата българска култура след Освобождението се развива динамично и многопосочно.