Идеалът на Алеко Константинов за хармонично устройство на обществото се вписва като анахронизъм в рамката на байганьовско съзнание, конкретизирано в индивидуалните художествени проявления на героите от цикъла фейлетони "Разни хора, разни идеали"

Битовото време в повестта "Чичовци" авторът разгръща в двадесет и четири глави, тринадесет от които чрез собствени имена, прякори или перефрастично назовават герои на произведението, представяйки техните характеристики.

Христо Смирненски продължава най-хубавите традиции на литературата ни - реализъм, демократизъм и хуманизъм.

Ключ към разбирането на разказа е връзката между заглавието и мотото в началото: "Радка на порти стоеше, отдолу иде Мустафа..." Между Шибил и Рада е пътят, който води отдолу нагоре...

Ахил и Хектор, двамата най-прочути герои в "Илиада", са носители на всички качества, които печелят всеобщото признание и уважение на околните.Наред с храбростта, издръжливостта и дори жестокостта на войните, те носят в себе си и най-нормалните.

Често уличаван от критиката във фрагментарност, Вазовият разказ се опитва да улови логиката на историческото време...

Стихотворението представя диалогична ситуация, в която нереалното е въплътено в един от участниците в диалога(Фернандес), или по-точно в неговия сън. Но Фернандес не живее в съня, а е изобразен заедно със своя събеседник(Лори)...

В поезията на Елисавета Багряна потомственият родов корен е духовна стойност на лирическите образи на "Вечната и святата"...

"Илиада" на Омир е най-високохудожествената епическа поема от троянския митологичен цикъл. Чрез личната съдба на героите, Омир говори за обобщения образ на воина.

Отвъд бариерите на бита "Кукувица" Първата стихосбирка на младата Багряна, "Вечната и святата", 1927 г., веднага е възприета от критиката като книга-провокация