• Произведението "Градушка" е една от най-значимите творби не само в нашата, но и в световната литература.

"Шестоднев" е едно от най-значителните произведения в старобългарската литература - по обем, съдържание, идеи.

Гергана е въплъщение на българския идеал за красота и нравственост. Към добродетелите, осветени от традицията, Славейков добавя и черти, провокирани от съвременен нему културен контекст...

Истинският трагически поет - това е П. К. Яворов в българската литература. Националист, революционер, търсач на метафизичното и мистичното - няма значение.

Повестта на Любен Каравелов "Маминото детенце" пренася читателя в епохата на Българското възраждане. Това е времето, в което домът, сговорът и семейните ценостти са на почит.

"Изворът" на българското достойнство остава завинаги "вграден" в художественото пространство на Петко-Славейковата творба "Изворът на Белоногата".

Първото стихотворение на гениалния творец Христо Ботев е "Майце си" и е написано през 1867 г. в Одеса при престоя му в Румъния. Във време на робство и подтисничество лирическия герой е сам в една държава...

Характерно за тази творба е, че запазват индивидуалната характеристика на Дебеляновия лиризъм, но внася и нова предметна образност. Социалните мотиви са по-рядко изявени като са поставени в по- ярък конкретен обществено-исторически контекст...

В основата на своята елегия "Скрити вопли" Димчо Дебелянов поставя темата за родното. Копнежът по родното е обективиран в душевни състояния и преживявания, болезнен размисъл и в образни представи.

От древността до днес са останали много малко литературни творби отразяващи историята на различните народи и само една свързана с българската. Това е "История славянобългарска", написана от всеизвестния Паисий Хилендарски. Един философ, историк.