Малцина български поети така справедливо заслужават да бъдат наречени новатори както Христо Смирненски. В същото време едва ли новаторството на друг наш поет съдържа все още толкова много неизяснени страни

Двата периода в творчеството на поета са представени тука: социалният и индивидуалистическият, тъй да ги наречем. Преходът помежду им е рязък, със скок.

Конфликтът в разказа "Дервишово семе" представя един хуманитарно и общественозначим сблъсък между ценностите на патриархалното общество и ценностите на модерния свят...

За обич и топлота копнее главната героиня Елисавета в дома на полковника, където тези чувства реално не съществуват. Животът на двамата съпрузи е монотонен и скучен.

Пътеписът "До Чикаго и назад" представя Алеко Констанинов като страстен пътешественик и поклонник на природата. За него тя е източник на естетическа наслада.

Майсторът на българкия разказ, белетристът, "битописецът" Елин Пелин е видян не просто като разказвач, а като поет, певец и художник. Още в началото на творческият му път социалният критицизъм е съставна част от мирогледа му.

Едноименното стихотворение от първата книга на поета "Прозорец" е програмна творба и еблема на Далчевата поезия. Прозорецът е един от най-често повтарящите се предметни символи в нея.......

В стихотворението се заговаря за онези нежност и чувствителност, които всяка личност притежава. В "Тихият пролетен дъжд" човекът е оптимист, радващ се и на малките, на пръв поглед незначителни неща като самия дъжд.

Поезията на Вапцаров е поезия на променящия се живот, на развиващото се човешко съзнание.

Пенчо Славейков е този от значимите български поети след Освобождението, чието творчество е свързано с изключителната задача да се преодолее "етноцентризма" на възрожденската епоха.