От Паисий, та и до днес, човекът с копнежа си по красотата и щастието е непреходен, романтично обаятелен обект в българската литература.

"Дервишово семе" е творба, изградена върху основата на силни драматични конфликти, белязали съдбата на Хайтовите герои за един продължителен период от живота им.

Диалогичният характер на Вапцаровата поезия намира израз и в стихотворението "Пролет". Без да посочваме всички езикови средства, чрез които се придава диалогичност на текста, ще отбележим само ролята на граматическата категория лице.

Стихът на Далчев е рожба на същата литературна пролет, която дава на българската поезия революционните устреми на Христо Смирненски и септемврийските поети, идейно-естетическото бунтарство на Гео Милев, стихийната виталност на Елисавета Багряна.

Анализ на образа на героя в различни разкази на Алеко Константинов.

Въпросите за живота и смъртта, за битието, за страданието, за познанието и спасението винаги са били обект на литературните търсения и са осмисляни по различни начини през различните епохи.

По същество стихотворението е продължение на специфичния за твореца от ранния му поетически сборник "Мост" и стихотворения като "Път", "Колите", "Стаята" образно – символен път....

Относно "До Чикаго и назад" от Алеко Константинов.......

Стихосбирката "Сън за щастие" е ново явление в българската поезия след Освобождението.

Чрез комедийно разиграна история за годеж и сватба Ивайло Петров разкрива един свят на разколебаните ценности, на съмнението и разочарованието...