Задабалкански котловини
1.Географско положение,граници и големина
Задбалканските котловини са рзположени между Стара планина и Средногорието.На зашад достигат до границата ни със Сърбия,а на изток достигат до Черномоерието.От запад на изток се проследяват Софийската,Саранската,Камарската,Златишко-Пирдопската,Карловска,Казанлъшка,Сливенска,Карнобатска и Айтоската котловина.Най-голяма е Софийската,а най-малката-Камарската.Котловините са отделени една от друга чрез нашречните ридове Гълъбец,Козница,Стражата,Межденик и др.
2.Геоложки строеж и развитие на релефа
Котловините представляват грабени,хлътнали между разломите на Стара планина и Средногорието.Оформили са се през неоген-кватернера.Повечето от тях са били дъна на езерни басейни,в които са се образували въглища(Софийски и Николаевски басейн).
3.Полезни изкопаеми
Задбалканските котловини НЕ са богати на полезни изкопаеми.
Лигнитни въглища-Софийски басейн
Незначително количество на кафяви въглища-Николаевски басейн
Огнеупорни глини-Елин Пелин
Има находища и на Чакъли и пясъци по поречията на реките.
4.Климат и води
На запад от рида Козница климатът е с умерено-континентални черти,а на изток с преходни.В западните котловини зимите са студени,а летата сравнително топли.На изток зимите са по-меки,а летата сравнително топли.Преобладават западно-северозападните ветрове.Задбалканските котловини са богати на води,повечето от реките се отличават с пролетен максимум и лятно-есенен минимум.
5.Почви
Преобладават три типа:канелени горски,смолници и алувиално-ливадни.Най-широко разпространени са алувиално-ливадните почви.Смолниците са разпространени в Софийската,Карнобатската и Айтоската котловина.Подходящи са за зърнени култури,зеленчуци и някои от техническите култури.Канелено-горските почви са подходящи за етерично-маслодайни култури,тютюн и др.,а алувиално-ливадните за овощия и зеленчуци.
Коментари