География

Географско положение на България: територия и граници

Географско положение на България територия и граници
(0 от 0 гласували)

  Географско положение на България:
    територия и граници

Географско положение 

1.     Същност и значение

Географското положение е основна и определяща характеристика за всеки географски обект. То изразява отношенията и взаимовръзките на определена част от географското пространство с обекти, разположени извън нея.

2.     Видове географско положение

Обектите, спрямо които се определя географското положение на дадена територия, са различни - природни (реки, морета, планини) и стопански културни, политически, създадени в процеса на историческото развитие на обществото (транспортни магистрали, големи находища на полезни изкопаеми, търговски центрове, икономически и политически обединения и съюзи). В зависимост от тези различия се различават: астрономическо, природногеографско, иконом-географско и политикогеографско положение (фиг. 1).

 
Фиг. 1
Структура на географското положение

  3. Географско положение на България.

  България е европейска страна, разположена в източната част на Балканския полуостров. Нейното астрономическо положение се определя от крайните й точки (координати) на градусната мрежа (фиг. 2).


Фиг. 2
Географско положение на България, ГКПП, свободни
и икономически зони
 

Природногеографското положение на България отразява влиянието, което й оказват големите природни обекти, разположени извън нея: Атлантическия океан, Средиземно море, Черно море, Източноевропейската равнина, различни по височина планини (Алпи, Карпати, Динарски планини и др.). То предопределя климатичните характеристики, речния режим, географското разнообразие на почвената покривка, растителността и животинския свят.

Икономгеографското положение на България се оценява по отношение на отстоянието й от страните на Европейския съюз, от най-оживения в света морски път - Атлантическия съюз, от главните европейски коридори(сухоземни пътища), от големи находища на природни ресурси.

При политикогеографското положение се разкрива разположението и принадлежността на страната към различни регионални и световни политически и военни обединения и държави - НATO, Русия, близостта до "горещи точки" и военни конфликти, и влиянието, което те оказват върху развитието и външната политика на България.

Съвременни граници на България

 

1.     Промени в териториалния обхват на България

 

 Проследяването на промените в границите и площта на България са свързани главно с анализирането и оценяването на икономгеографското и политико- географското положение.

След Освобождението (1878 г.) границите се променят неколкократно до 1940 г. (вж. фиг. 3). Сега територията е 110 994 km2.

Фиг. 3

Териториално развитие на България

а) Територии по Санстефанския мирен договор

и след Берлинския конгрес

б) Територия по Букорещкия и Цариградския мирен договор (1913 г.)

в)Територия след Ньойския мирен договор (1919 г.)

г) Територия след Крайовската спогодба (1940 г.)

Съвременни граници. Aнализ и оценка

 

1.     Съвременни граници. Aнализ и оценка

 

 Общата дължина на държавните граници на България е 2245 km

(таблица 1).

 

Таблица 1. Граници на България (дължина в km)

 

Северната граница на България (с Република Румъния) преминава по

талвега на р. Дунав и пресича Южна Добруджа по линията Силистра – н.

Картал (Черно море). Към територията на България спадат и над 90

дунавски острова с обща площ 86 km2.  С пускането в действие на

канала Рейн – Майн – Дунав (1992 г.) се реализира вековният проект за

връзка на Северно море с басейна на Черно море. Дунавският воден път

осигурява големи предимства за развитието на външноикономическите

връзки на България със страните от Централна и Западна Европа. При

Видин и Русе са изградени свободни икономически зони.

Транспортните връзки между България и Румъния се осъществяват чрез

фериботните комплекси Видин – Калафат, Оряхово – Бекет, Русе –

Гюргево, Силистра – Кълъраш. Единствената пряка жп и шосейна връзка

между Русе и Гюргево (Дунав мост) не може да поеме разширяващия се

трафик и търговски обмен. Ето защо двете съседни дунавски страни

приеха проект за изграждането на втори мост над р. Дунав между Видин

и Калафат. С построяването му ще засили трансграничното

сътрудничество между двете държави.

Река Дунав е привлекателен обект за развитие на вътрешния и на

международния туризъм. Традиционна дейност по р. Дунав е риболовът.

 

Сухоземната ни граница с Румъния се пресича от жп линия Кардам –

Меджидия, от електропровод и газопровод.

 

Източната граница на България е с Черно море. Тя е морската ни

врата към света. Започва от нос Картал  и по крайбрежието на Черно

море достига устието на р. Резовска. В границите на България се

включва

и крайбрежната водна ивица с ширина 12 km. През тази граница се

извършва голяма част от външнотърговския ни стокообмен.

Черноморското крайбрежие е с подчертана притегателна сила за

изграждането на големи стопански обекти.

По Черноморското крайбрежие се развиват риболов (Бургас, Созопол,

Несебър) и солодобив (Атанасовско и Поморийско езеро). Много

благоприятни са условията за развитие на морски туризъм.

 

 Южната ни граница с Република Турция придобива нови функции

след 1990 г. Факторите, които обуславят тези промени, са премахването

на военното противопоставяне и развитието на икономическото

сътрудничество.

През 2005 г. беше открит нов ГКПП между с. Лесово (южно от Елхово)

и Хамзабейли.

 

 Южната граница с Република Гърция започва от р. Марица и по

билото на Беласица достига в. Тумба.

 Както границата с Турция, така и тази с Гърция се пресичат от по една

жп линия съответно при Капитан Андреево и Кулата. Преминаването

на

българо-гръцката граница се извършва при Кулата (в западната част),

при Свиленград – Орменион (в източната част). Подписано е

споразумение за съвместно използване на водите на р. Места, за

откриване на нови гранични пунктове.

 

 Западната граница с Република Македония е с дължина 165 km. От

в.Тумба тя пресича речни долини, преминава по планините Огражден,

Малешевска, Влахина и Осоговска. Границата има три ГКПП: при

Златарево (Петрич – Струмица), при Логодаж (Благоевград – Делчево)

и при Гюешево (Кюстендил – Крива паланка – Скопие). Предстои

свързването на Гюешево и Куманово и откриването на нов ГПП с.

Струмяни – гр. Борово.

 

 Западната граница със Сърбия започва от с. Жеравино и по р. Тимок

достига р. Дунав. При Калотина границата се пресича от

международната транспортна магистрала (жп и шосейна) от Западна

Европа през Белград и София за Истанбул и страните от Близкия изток.

Западната граница на България предоставя възможности за разширяване

на връзките между Адриатическото и Черноморското крайбрежие,

което изисква изграждането на нови транспортни коридори и

инфраструктура.

Демократичните промени в България, в съседните й страни и в

страните от Централна и Източна Европа и преходът към пазарно

стопанство в тях осигуряват нови, много по-големи възможности за

използване на предимствата на географското положение на страната ни.

 

 

Географско положение на България: територия и граници